Историята има начин да вкара властните жени в народния фолклор завинаги. Елизабет Батори, унгарска благородничка и предполагаем сериен убиец от XVI и XVII в. е отличен пример за това.
400 години след смъртта ѝ тя продължава да вдъхновява приказки за ужас и садизъм.
Твърди се, че Батори е най-продуктивната жена сериен убиец според книгата с рекордите на Гинес, убила над 600 млади момичета, за да задоволи жаждата си за кръв. Но, както повечето исторически събития, нейната история е сложна.
Елизабет Батори е родена на 7 август 1560 г. в Ньорбатор. Родена е във видно протестантско благородническо семейство, което контролира Трансилвания. Чичо ѝ Стефан Батори е крал на Полша. Отгледана е в семейния замък в Екшед до 15-годишна възраст, когато е омъжена. През 1575 г. се омъжва за граф Ференц Надажди, наследник на богато благородническо семейство като нейното, но нейното е по-влиятелно.
След сватбата Елизабет се мести в замъка Чахтице, домакинството на съпруга ѝ, разположено в Малките Карпати близо до Нове Место над Вахом и Тренчин в днешна Словакия. Надажди е участник с османско-унгарските войни и Елизабет Батори управлява бизнес делата и именията, в което очевидно е била доста добра.
Въпреки че от години се носят слухове за нейния садистичен характер, те многократно са отхвърляни, най-вече защото жертвите са селски жени. Едва след смъртта на Надажди през 1604 г., когато графинята е навършила 40 години, започват да се появяват доказателства.
Според свидетелски показания първите жертви на Елизабет Батори са били слугини на възраст между 10 и 14 години. Те били дъщерите на местни селяни, привлечени в замъка Чахитце с предложение за добре платена работа като слуги в замъка. Твърди се, че графинята убивала и дъщерите на по-маловажни благородници, които били изпращани в замъка да се учат на етикет.
Престъпленията, в които е обвинена графинята, включват тежки побои, изгаряне, отсичане на ръце, отхапване на плът от лицето, ръцете и други части на тялото, подлагане на измръзване и гладуване до смърт.
Други свидетели споделят и че тя е използвала игли в мъченията, изгаряла жените с нагорещени клещи и после ги потапяла в ледена вода, някои са покривани с мед и живи мравки.
Освен това Елизабет Батори е заподозряна и в канибализъм, въпреки че няма категорични доказателства в подкрепа на това твърдение. Графинята може би е най-известна с твърденията, че пиела кръвта на жертвите си. Легендите разказват още, че се е къпала в кръвта на младите момичета, за да запази младостта си.
През 1610 г. крал Матиас II възлага на пфалцграф Георг Турзо да разследва. Турзо нарежда на двама представители на местните власти да съберат информация и те записват показанията на повече от 300 свидетели в периода 1610 – 1611 г. След това Турзо арестува Елизабет Батори в замъка ѝ заедно с четирима предполагаеми нейни съучастници.
Според съобщенията в замъка хората на Турзо намерили едно мъртво момиче, едно умиращо и още едно ранено, а много други били заключени вътре.
Слугите на Батори са обвинени, че са били нейни съучастници и са изправени пред съда, но влиянието и социалният статус на графинята не позволявали това да се случи и с нея.
Десетки свидетели дават показания срещу Батори. Турзо прави заключение, че графинята е убила повече от 600 момичета, но в процеса се разглеждат случаите на 80 жертви.
Въпреки че никога не е осъдена, Елизабет Батори е затворена в покоите си в замъка Чахитце. На практика тя е заключена в набор от стаи, като ѝ била давана храна през малки процепи, през които и се проветрявали стаите ѝ. Тя остава там до смъртта си, три години по-късно, на 21 август 1614 г.
Докато доказателствата от процеса подкрепят обвиненията срещу Батори, съвременната наука поставя под съмнение верността на твърденията. Тя е била влиятелна и компетентна жена, която ефективно управлявала земите си и се предполага, че може би е имало политически причини да бъде „извадена от играта“.
Освен това крал Матиас II дължал голяма сума на семейство Батори, която е опростена след скандала, което е доказателство за хипотезата, че обвиненията срещу нея са измислени клевети, които позволяват на роднини да си присвоят земите ѝ./Вести.БГ
