Съществуват над 4000 варианта на новия коронавирус, но няколко трябва да се следят внимателно, защото крият повече заплахи
Повече от 4000 варианта на новия коронавирус циркулират по света, сочат данни на британските здравни власти. От началото на пандемията битката срещу заразата се води на няколко фронта и един от тях е секвенирането на генома на SARS-Cov-2. Това е начинът учените да разберат как вирусът се променя. Защото „ако не познаваме тези промени, сякаш сме слепи“, обясни пред Асошиейтед прес неотдавна Сара Ветер, помощник директор на лаборатория в здравното ведомство на щата Минесота.
През декември миналата година във Великобритания е открит нов вариант на вируса, заради който заразата се разпространява много по-бързо и поразява повече хора. Правителството взема спешни мерки, налага нови ограничения, болниците се пълнят с пациенти, изследователи и производителите на ваксини започват да проверяват дали съществуващите препарати са ефикасни срещу новата разновидност, много държави по света също въвеждат по-строги мерки срещу проникването на новия вариант на заразата.
За опасната разновидност обаче можеше да не разбере никой, ако още в края на февруари миналата година проф. Шарън Пийкок, преподавател по обществено здраве и микробиология в университета на Кембридж, не бе допуснала, че вирусът ще търпи много мутации и някои от тях може да се окажат проблемни. На 4 март тя пише имейли до петима свои колеги учени с въпроса дали биха й помогнали в създаването на консорциум, който да изгради мрежа от научни институти във Великобритания за системно изследване на генома на новия коронавирус. Седмица по-късно двадесет изследователи – клинични вирусолози, специалисти по генетика, епидемиолози и микробиолози, се срещат в Лондон и създават консорциума Gog-UK, като планират необходимата инфраструктура и експертиза за декодирането на генома на новия коронавирус. Главният научен съветник на правителството, на когото изпращат плана си, също реагира бързо, намира се и държавно, и частно финансиране.
„Това бе необичайно, защото обикновено би отнело година или повече, ако четири обществени агенции, учени от различни институции и Националната здравна служба решат да организират нещо заедно. Но ние просто се събрахме и го направихме, така се роди консорциумът“, каза проф. Пийкок пред „Конвърсейшън“.
Това е и причината Великобритания да е пионер в изследването на генома на новия коронавирус по света, като проследява над 10 на сто от положителните проби, взети в страната. В края на януари стана ясно, че Великобритания е готова да сподели постиженията си в геномното секвениране с другите държави, за да помогне за по-бързото идентифициране на новите варианти на коронавируса. Това става чрез специална глобална база данни, която ще бъде достъпна на платформа за оценка на новите варианти New Variant Assessment Platform, обяви тогава британското министерство на здравеопазването.
Всъщност глобалните бази данни, достъпът до тях на учени от цял свят и сътрудничеството за създаване на научна инфраструктура помагат на проф. Пийкок и екипа й да напреднат в изследването на постоянно променящия се вирус. В интервюто за „Конвърсейшън“ тя казва, че консорциумът вече е секвенирал 45-48 на сто от всички SARS-CoV-2 геноми в базата данни GISAID. Това е глобална научна инициатива, която от 2008 г. осигурява свободен достъп на учените по света до геномни данни за грипни вируси и коронавируси, включително и SARS-CoV-2./Vesti.bg
