Естественият имунитет е най-добрият вариант, особено след преболедуване. Човечеството е оцеляло, защото още от времето на Едуард Дженер, който е бащата на имунологията, се е научило да се предпазва чрез имунизация – чрез обучаване на имунната система да се справя по-бързо и по-ефективно, отколкото ако чака естествения път на еволюцията.
“Пак ще се справим, но няма да е така, както на нас ни се иска “, коментира за вестник „Монитор“ инфекционистът проф. Камен Плочев, който е началник на клиниката по инфекциозни болести към ВМА. Той обясни, че вече 70 години се прави грипна ваксина и грипният вирус мутира всяка година, правейки нови щамове. „Същото най-вероятно ще стане и с коронавируса, защото ние досега сме описали около 15 хиляди мутации, откакто наблюдаваме COVID-19. От тях 3-4 са много интензивни и вредни за нас“, коментира още инфекционистът. По думите му сега ваксините са насочени точно срещу т.нар. шипов антиген (мястото, където вирусът се закача на клетката) и не дават възможност на вируса да се закачи на човешката клетка.
Според проф. Плочев може след една година вирусът да има съвсем нова структура и той да бъде съвсем нов вид коронавирус. „Не вариант, а вид коронавирус. Тогава ще се наложи да сменяме ваксините и да станат ежегодни, подобно на грипните“, коментира още специалистът. Той уточни, че имунитетът не е стерилен и човек може да носи вируса, да не се разболее, но да зарази други хора. „Ваксината не спира непреклонността на епидемичния процес. Тя може да намали възможността да се разпространява вирусът, защото най-големите носители на вируса са болните. Особено тежко болните, леко болните нямат необходимата инфектираща доза и товар вируси, за да заразят околните. Когато вирусът обхване около 50-60% от населението на Земята, ще може да бъде укротен“, коментира още проф. Плочев.
Той обясни още, че имунитетът е биологичен способ за разпознаване, фиксиране и елиминиране на генетично чужда информация. Тоест, ако в човешкия организъм попадне генетично чужда информация – бактерии, вирус, прашец от растения или нещо друго, това е чуждо за човешкия организъм и имунната система веднага реагира с мощен антитяло-клетъчен и възпалителен отговор.
Имунитетът бива два вида – наследствен, придобит имунитет, който е за цял живот и се предава от поколения на поколения.“ Например както на флашка всичко, от което е боледувал дядо ми, е записано в моите гени и в даден момент, ако се наложи да се срещна с дифтерия, тъй като по негово време е имало дифтерия, ще имам някакъв имунен отговор. Този имунитет е много важен . Вторият имунитет е придобитият имунитет. Придобитият имунитет е, когато имунитетът се образува в резултат на влизане на генетично чужда информация. Придобит имунитет има и при трансплантация, включително. При бактерии и вируси винаги имам някакъв имунен отговор, който е специфичен и това се казва придобит имунитет“, обясни проф. Плочев.
Той посочи, че ролята на ваксините е много важна именно при този имунитет и обясни какво точно прави ваксинирането. По думите му с първата игла се учи микроорганизмът да разпознава нов вид чуждо тяло. „При втората игла ние стартираме имунната система и тя вече е обучена как да действа, прави един вид „суха тренировка“ , произвежда антитела, вече има антитела и организмът е готов при трета среща. В рамките на тази процес се получава така нареченият кръстосан имунитет. Кръстосаният имунитет е имунитет, когато в организма попадат микроорганизми от една и съща родова група. Например коронавируси“, обясни още инфекционистът. Той посочи, че коронавирусите са познати на човечеството отдавна и при тях няма нищо необичайно до 2004-2005 година, когато излезе SARS, а след това и MERS.
Новият коронавирус е братовчед на предишните два, но се различава от тях с това, че е намерил начин да заобикаля имунната система и да се закрепи в организма, за да може да се размножава. „Второ – той няма за цел да унищожи гостоприемника, тоест нашия организъм. Има за цел да го запази жив, а ние да го допуснем да си живее при нас“, обясни още проф. Камен Плочев./Вестник Монитор
