Смолянчанинът прави и гайдички от тестиси на козел, продава ги из цял свят, американка луднала по тях
Десетки гайдички от кожа на тестиси на козел е продал дотук гайдарят Христо Топчиев. 80-годишният родопчанин е най-възрастният член на оркестър „100 каба гайди“, след като почина доайенът на култовия състав бай Стою Чонгаров. Отделно от близо 40 години Топчиев прави и гайди. Казва, че интересът към гайдите не намалява, напротив. Дори в пандемията при него вали от поръчки, като хора от цялата страна искат по различни поводи да им изработи инструмента. И от чужбина българи все повече поръчват гайди, сега до 1 август две каба гайди трябва да изпрати в Германия.
В последните години той все повече и експериментира в направата на оригинални народни инструменти. Преди няколко години самобитният родопчанин нашумя, след като започна да прави малки гайдички от кожата на тестисите на козел. Казва, че свирнята им пак е професионална, защото направата им е като на големите гайди. Малките гайдички обаче са голям хит за туристите. Музикантът продава невижданите другаде гайдички предимно по събори и надсвирвания за между 50 и 100 лв. Сега гайдичките му ще могат да се видят на гайдарското надсвирване в Гела на 31 юли.
„Много се харесват, особено от чужденците. На събора на Рожен американка ми купи сума ти гайдички“, казва Топчиев.
В последните години той направи и друг невиждан музикален инструмент, който нарича свирел. Той е изработен от орех, надува се от едно място, но включва три елемента, като всеки издава собствен звук. Всяка от трите свирки завършва с говежди рог и така мелодията излиза на три гласа. Тройният свирел е с три дупки и е по-лесен за свирене както от кавала, така и от гайдата, казва майсторът. В корпуса на инструмента майсторът е оставил възможност за прибавяне и на четвърта свирка, а с времето прибавя и още една. Топчиев подкарва на свирела мелодии от „Руфинка болна легнала” до „Рипни, Калинке” и „Излел е Дельо хайдутин“.“Хората се впечатляват, като видят нестандартния инструмент, питат как се казва и искат да се снимат с него“, разказва майсторът.
Замислил е да направи още по-нестандартен инструмент, като включи свирела към каба гайда, така че да се получи гайда с пет ручила.
Досега Топчиев е изработил над 700 гайди и се гордее, че негови инструменти има по всички континенти. Негови гайди са получавали и много политици и именити хора, сред които президентът Георги Първанов, Стефан Данаилов, много посланици на чужди държави, когато посещавали Смолян.
Самобитният родопчанин обаче най-нашумя с малките гайдички. Той майстори едва 13-сантиметрови гайдички от кожата на тестисите на едър козел, използвайки природната им форма за малките мехове. Търси кожа от еркичи – расови козли, които се отглеждат нарочно за носене на чан заради тържествения си размерен вървеж. „След като се обработи кожата на тестисите, не е никакъв проблем да се направи гайда. Трябва обаче да са големи, а такива се срещат рядко, защото няма как да се монтират гайдуницата, духалото, главините и другите салтанати“, обяснява майсторът. Минигайдичката е настроена на „ми“ и свири удивително, въпреки нестандартните размери.
От кожата на тестиси на козли е правил преди това пунгии. Те са украсени кожени торбички с различно предназначение – за тютюн, за прахан и огниво, за пари.
„Рядко се намира вече качествен материал за гайди, защото отглеждането на кози замира. Едно време всяко село е имало по няколко еркича, сега няма. Има цяла легенда за левочевския пръч, който бил толкова ценен, че като остарял, хората го носели на дървена поставка на ръце, за да им опложда козите“, разказва майсторът.
Преди години бай Христо се пробвал да направи минигайда и от кожата на заек. Инструментът станал сполучлив и сега се намира в музея на Етнографския комплекс в Златоград. Две уникални гайди излезли изпод ръцете на майстор Христо пък са в Смолянския музей. Като член на легендарните „100 каба гайди“ почти не е пропускал концерт и изява с тях в страната и чужбина. Иначе по професия е електротехник. Работил е във Флотационната фабрика в Рудозем, а 26 години е поддържал елсистемите в ХЕИ и в болницата в Смолян.
Ручила от съхнал 5 години дрян
Топчиев смята за свой учител в правенето на гайди покойния Пейо Лалов от махала Гращица, до село Стойките. Приживе Пейо Лалов направил първи в района гайда двоянка – с две ручила. „Бай Пейо бил заръчал на близките си, че като умре двоянката трябва да се даде на мен“, казва Топчиев. Той също е направил двоянки, но всичките са били по поръчка и са пръснати из страната.
„Всичко идва от мерака по инструмента. В работилничката имам материал отпреди 20 години. Най-хубавите гайди стават от дрян, защото е як. Може да се използват още череша, слива и акация. Те обаче трябва да са съхнали на сянка поне 5 години. Гайдата се прави от добре изсъхнала и обработена ярешка кожа. Животното трябва да е около на 1 година, а при самото дране кожата трябва да се запази, без да се срязва. Към нея по-късно се поставят гайдуницата, духалото, ручилото и главините. На мястото на двете крачета се поставят духалото и ручилото, а там, където е била шията на ярето, се слага главина от говежда кост, за да се монтира гайдуницата“, обяснява Топчиев.
Той има майсторско свидетелство за изработване на народни инструменти. Почти няма фолклорен форум в страната, където да не е канен, тъй като – освен показване на готови изделия, е известен и с това, че прави и демонстрации как се прави народният инструмент.
Освен гайди той майстори кавали и дудуци, но интересът към тях бил по-слаб./Вестник Марица
