Големият български държавник Петко Каравелов лансира идеята вместо да се строи нова църква, самата Черна джамия да бъде преустроена на такава.
На днешния ден през 1903 г. е осветена българската православна църква „Свети Седмочисленици“ в София – разположена в центъра на столицата, в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6-ти септември“ и „Генерал Паренсов“.
Сградата е построена през 1528 година от османския архитект и инженер Синан като джамия – „Коджа дервиш Мехмед паша“ по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох.
За по-възрастните храмът е известен и с името Черната джамия заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век то пада и тя е изоставена.
След Освобождението на България през 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор.
При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.
Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903-а, определен от Българската православна църква като Ден на успението на Свети Климент Охридски и Ден на Светите Седмочисленици – Светите Кирил и Методий и техните ученици и последователи Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Този ден се чества и като храмов празник. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса или притвора. Проектът за преустройството е на двама от най-видните български архитекти Йордан Миланов и Петко Момчилов.
Иконостасът в църквата пък е дело на дебърски майстори от рода Филипови. Царските двери и кръстът с разпятието са рязани през 1902 година от Аврам Аврамов и Петър Йосифов.
В двора на църквата, до абсидата, редом до неговата жена Екатерина Каравелова (1860-1947 г.) е погребан политика Петко Каравелов (1843-1903 г.) – един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократичната партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпругата на поета Пейо Яворов. Гробът им се намира зад църквата.
Тук е и гробът на епископ Нил Изворов (1823-1905 г.) – български възрожденски духовник, участник в борбите за независима национална църква. През 1873 г. е ръкоположен за епископ на Българската епархия. В година по-късно Нил Изворов приема унията и в 1876 година става апостолически администратор на българите униати в Османската империя. В края на живота си отново се връща в православието.
Българската православна църква е определила 27 юли за Ден на Св. вмчк. Панталеймон, Успението на Св. Климент Охридски и на Светите Седмочисленици.
Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни.
Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани от Българската православна църква като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Денят се приема за добър за пътуване, откъдето идва и името му Панталей Пътник. Имен ден празнуват Добрин, Панталей, Добри, Добрина.
