– Проф. Витанов, каква е към момента оперативната обстановка в България по отношение на пандемията от COVID-19?
– По отношение на разпространението на вируса ситуацията се развива добре и оперативната обстановка е спокойна. Не върлуват нови варианти на вируса, а се оправяме добре с тези, които вече са тук. Базовото репродуктивно число сега е 0.918 и вероятно до края на седмицата ще падне още. Въпросът е дали е под 1 или е над 1. Ако е под 1, заразата се свива, ако е над 1, се разширява. В момента е под 1, което означава, че заразата се свива. Това означава, че ще се разтовари здравната система и който има нужда от помощ ще я получи.
Това е краят на третата вълна. Тя си заминава, но още има остатъци от нея.
Краят е, когато картата на 14-дневната заболеваемост стане зелена. А тя е още жълта и оранжева. Миналата година по това време беше зелена и имахме по 5-6 случая на ден, а сега са по стотина. Трябва да положим още усилия в тази посока и ще си замине, ако не се внесе нов вирус от чужбина.
– Каква част от населението към момента е защитено от COVID-19?
– Имаше период, когато сценарият за постигане на колективен имунитет в края на юли беше стабилен. Тогава имахме над 30 хиляди имунизирани дневно, даже стигнахме 38 хиляди ваксинирани за един ден. Тенденцията беше възходяща нагоре и имаше тенденция да станат към 50 хиляди на ден, но нещата тръгнаха надолу. През последната седмица се поставят средно около 20 хиляди дози на ден. Обезпокоително е, че може да намалеят още, тъй като спада интересът на хората. Което пък от една страна се дължи на това, че броят на болните намалява и хората отлагат ваксинацията. От друга аз винаги съм казвал, че би трябвало да има масирана информационна кампания за ваксинирането, а такава няма. Отчитайки този спад, денят за постигане на колективен имунитет се измества от лятото към есента, та чак за зимата. Ако го караме така, може да постигнем колективен имунитет чак в началото на следващата година – през януари.
23,5% от населението имат пълна защита. Това е т.нар. ядро – тези със завършен цикъл на имунизация и регистрираните случаи на болни с COVID-19. Това означава, че 77% нямат пълна защита от вируса. 48,5% имат частична защита от вируса – това са хората, които вече са се срещнали с вируса, и тези, които имат поне една поставена доза ваксина. Почти половината от населението има някаква защита, но другата половина няма никаква. Това означава, че ако дойде нова вълна, тя няма да е висока като предните, но ще е неприятна, тъй като половината население все още е податливо на вируса.
Проблемът със сегашните темпове на ваксинация е, че стойността на числата расте относително бавно и ще постигнем доста по-късно защитата, която искаме. Може да се получи така, че наесен да дойде нов вирус, а ние да нямаме достатъчен щит срещу него и да не можем да му се противопоставим ефективно. Има време, има възможности това да бъде променено.
– Каква е прогнозата ви за наесен, колко тревожно може да е това положение?
– Ако наесен 40% от населението нямат никаква защита, това означава, че може да се вдигне една вълна с продължителност месец-месец и половина с около 3000 заразени на ден. Няма да е като предишните вълни с по 4-5 хиляди новозаразени на ден, които натоварваха здравната система. Сега здравната система е доста по-подготвена и ще издържи тази вълна.
– Може ли да намалее процентът на защитените от вируса?
– Може, разбира се, тъй като защитата не е вечна. След някакъв период от време намалява или изчезва тази защита и хората стават отново податливи на заразата. Ето защо процентът на защитата може и да намалява. Затова казвам, че като стигнем 70%, не трябва да се успокояваме. Този процент трябва да се поддържа. Аз съм оптимист, че фармацевтичните компании ще разработят лекарство срещу вируса и ситуацията ще стане като с обикновения грип.
– Каква е краткосрочната ви прогноза за пандемията?
– Очакванията са след около една седмица да не се измени много обстановката. Все още няма да е спаднала толкова заболеваемостта, че да има зелено по картата. Не се очаква и влошаване на ситуацията, не се очаква и връщането на някои области в червено. Очаква се едно лятно затишие. Лятото също може да е спокойно, ако не се появи нов щам. Няма откъде да дойде увеличение на заразата, освен ако в някоя област не се изтърве някой клъстър, но РЗИ-та по области вече имат достатъчно голям опит и вероятността за това е твърде малка. Много по-вероятно е да имаме спокойно лято, ако сме внимателни. Появата на нова мутация ще дестабилизира този сценарий.
– Кога картата отново ще стане зелена?
– Картата ще стане зелена, когато заболеваемостта спадне под 20 на 100 000. Ако обстановката върви в този дух, ще започнат да се появяват зелени области по картата съвсем скоро. Ако нещата продължават така, картата ще е изцяло зелена след около месец. Вървим по благоприятен сценарий, надявам се да не стане като онази приказка за края на Дунава и едни хора…
– Каква е критичната точка на брой новодиагностицирани и брой хоспитализирани лица, при които трябва да се вземат незабавно мерки?
– Математически погледнато има една критична точка, при която, ако не се вземат мерки, може да се дестабилизира неблагоприятно сценарият. Хубавото на щаба беше, че винаги взимаше мерки, преди да се стигне тази критична точка, защото след това те не дават резултат. Затова имаше страни, в които се налагаха жестоки мерки, които не дадоха никакъв резултат, те не бяха налагани в прозореца, в който трябваше да се случи това. В България, благодарение на науката, щаба и правителството, мерките винаги се налагаха в този прозорец, в който трябваше. Заради това у нас мерките винаги сработваха. Има критична точка и трябва да се внимава тази критична точка да не се прехвърли.
– Каква е цифрата на тази критична точка?
– Цифрата на тази критична точка е различна за различните вълни. Тези числа ги казвах в щаба, не бих искал сега да ги кажа, за да не се получи насаждане на страх.
– НОЩ, част от който бяхте, беше закрит. Може ли да коментирате работата му? Каква оценка бихте му поставили?
– Според мен щабът си свърши отлично работата. Първо минахме през тези три вълни без големи поражения, като изключим смъртността. Но ние бяхме „шампиони“ по смъртност и преди пандемията. Този вирус обостри хронични заболявания на хората и при някои се стигна до летален изход. Според мен, като свърши всичко, трябва да се направи един хубав анализ защо смъртността у нас е толкова голяма.
Щабът си свърши прекрасно работата и това може да се каже от всеки, който е бил в чужбина, особено в страните с жестоки мерки като вечерен час и пускане на SMS, за да си купят хляб. В България нямаше толкова строги мерки, защото те бяха налагани навреме и бяха премерени. Никога не е имало експресивни мерки. Поставям отлична оценка на хората от щаба по шестобалната система. Махам себе си от оценката, защото не е редно да се самооценявам. Те максимално добре използваха информацията, която им подавах и имаха смелостта да предприемат необходимите решения, когато трябваше да се налагат мерки в прозореца, в който можеха да се приложат и да дадат резултат. Ако ги налагаха по-рано или по-късно, нямаше да има резултат и щеше да има много повече заболели и починали.
– Бихте ли приели да сте част от следващо подобно звено, ако ви поканят?
– Никой не е разговарял с мен, но и аз вече имам много големи резерви да се занимавам с тази работа. Животът на семейството ми беше поставен под опасност през ноември миналата година. Оттогава не върша тази работа със същата охота. Винаги съм казвал, че не е приятно да седиш в окопа, да защитаваш едни хора, които ти играят в гърба и ти правят мизерии. Затова в настоящия момент отговорът ми на такова запитване би бил по-скоро отрицателен. Аз си свърших работата. За 14 месеца с хората от щаба отбихме 3 вълни. Освен това има много желаещи да вършат това, нека и те да се опитат.
– Заплахи към вас и семейството ви ли имаше и какви?
– Не бяха само заплахи. Имаше действия, които доведоха до заплаха за живота на семейството ми. По една щастлива случайност, благодарение на навиците ми, това нещо не се осъществи. Това мога да кажа.
Визитка:
Роден е на 2 декември 1965 г. във Велико Търново
– Завършил е Физическия факултет на СУ „Климент Охридски“
– Специализирал е в Германия
– Удостоен е с Първа награда на Съюза на учените в България за най-добри научни постижения през 2007 и 2017 г.
– Прави анализи и прогнози за Националния оперативен щаб за борба с COVID-19
Източник: Монитор.БГ
