Снимка: futbol94.com
България трябваше търпеливо да чака 32 години, за да запише първата си победа на световни финали. Дебютът на лъвовете бе през 1962 година в Чили, след това последваха още 3 поредни участия на първенствата на планетата в Англия’66, Мексико’70 и ФРГ’74. Националният ни отбор трябваше да изиграе общо 13 мача, преди най-после да се усмихне. Активът ни бе 4 равенства – 0:0 срещу Англия през 1962-ра, 1:1 срещу Мароко през 1970-а, 0:0 срещу Швеция и 1:1 срещу Уругвай през 1974-та, и 9 загуби. За да бъде строшен каръкът, при това с гръмкото 4:0 срещу Гърция на 26 юни 1994 г.!
Пеневата чета пое към Съединените щати без особени фанфари. Типично по нашенски си спретвахме скандали, организирахме бойкоти, по детски се сърдехме кой да носи капитанската лента и дори след вътрешен преврат бе свален президентът на родната Футболна централа Валентин Михов. При подобни обстоятелства всеки нормален национален отбор би се провалил, ала вместо това лъвовете завършиха четвърти на планетата, което може да не бъде повторено и след векове. На 17 ноември 1993 г. на „Парк де Пренс“ при гола на Емил Костадинов в последната минута за 2:1 срещу Франция, Господ не само стана българин, но и носеше екипа на трикольорите през лудото американско лято…
Отвъд Океана денят хич не си пролича от сутринта. На 21 юли в каубойския Далас Нигерия ни отстреля с 3:0, събуждайки спомените за предишните кошмари на световни финали. Пет дни по-късно бе мачът на истината. И тук имаше пръст на съдбата, след като срещата срещу Гърция бе в Чикаго, където е най-многобройната българска колония в Щатите. На „Войнишкото поле“ („Солджър филд“) храбрите лъвове си го изкараха без никаква милост на елините, сякаш връщайки си накуп за всички изпуснати победи от предишните поколения.
Началото бе повече от мечтано. След центриране от фаул на Красимир Балъков, гръцки защитник игра с ръка в пеналта и в 5-ата минута Христо Стоичков открива от дузпа, пращайки топката в десния ъгъл на вратаря Атмацидис. Попадението внася успокоение у нашите, които са разкъсани от медиите след нигерийското фиаско.
България нанася своя удар в началото на второто полувреме. Гърците тръгват по-масирано в атака в опит да изравнят, но опасно се оголват отзад. В 55-ата минута Наско Сираков бе повален в наказателното поле след нескопосна намеса на елинския страж и Камата повтаря упражнението от бялата точка, като този път за разнообразие реализира в левия ъгъл. Израз на освободеното напрежение у нашите са цветистите попържни и жестове на Модерния ляв, след като резултатът става 2:0.
Съперникът бе обезверен, докато на лъвовете играта им се получава по ноти. Комбинация между Златко Янков и Йордан Лечков извежда гениалния плешивец сам срещу Атмацидис за 3:0 в 66-ата минута. Гърция вече бе на колене! Остава време да бъде забит и четвъртият пирон в ковчега на балканския съсед. В самия край на двубоя Стоичков изпълнява коварно пряк свободен удар, вратарят успява да спаси, но влезлият като резерва Даниел Боримиров с добавка оформя 4:0 за протокола.
