След като вчера, 28 май 2020 г., Комисията по културата и медиите в Народното събрание блокира законопроекта за въвеждане на 1/3 квота за българска музика в медиите, организацията – инициатор на идеята – „Музикаутор“ излезе с позиция, че Народното събрание отказва подкрепа за българската музика в медиите.
В пространно писмо до медиите от „Музикаутор“ обясняват предисторията на предложението си, внесено като проект за промяна в Закона за радио и телевизия от „Обединени патриоти”.
Те обръщат внимание, че решението на Комисията по културата и медиите е в разрез с волята на обществото, изразена в национално-представителното изследване на „Алфа Рисърч“ според което 72% от хората предпочитат в медиите да слушат песни на български език, като искат 6 от 10 песни да са български.
Освен това от „Музикаутор“ подчертават, че „80% от средствата за авторски възнаграждения отиват в чужбина за чуждо творчество, а не остават да стимулират родните творци. Анализът на организацията на представяните от медиите отчети сочи, че при общо използвани в програмите около 49 000 музикални заглавия, едва 8 350 са български песни, а 40 650 – чуждестранен репертоар.
Целта на квотите е да се гарантира ефир за българско творчество, тъй като в момента, според наблюденията на „Музикаутор“ то е „силно притиснато от световните лидери в музикалната индустрия. Делът на българската музика в ефира намалява от години прогресивно и днес съставлява едва около 20% от музикалното съдържание в медиите“.
Въвеждането на квоти за национално творчество в ефира е действащ механизъм в редица държави, сред които Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Холандия и Украйна, посочват от „Музикаутор“ и добавят, че квотите съществуват на европейско ниво и то именно за да се гарантира, че ще има среда за развитие на европейската продукция.
Освен това от „Музикаутор“ са категорични, че е несериозно да се смята, че 4 от 12 песни на час в едно радио биха могли да повлияят сериозно на разнообразието и да нанесат вреди, както се заявява от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Те обаче не крият, че нова българска музика непрекъснато се създава и само регистрираните в сдружението произведения са над 500 000 и обхващат всякакви жанрове.
Припомняме, че в подкрепа на въвеждането на квоти се включиха стотици български автори и изпълнители, като над 1800 от тях подписаха специална петиция. Някои от тях отправиха видео послания. Сред тях са Васил Найденов, Орлин Горанов, Милена Славова, Димитър Кърнев и Деян Каменов от Д2, Прея, Веси Бонева, Явор Велчев – Яви, Мила Роберт, Явор Янакиев – 100 кила, Славчо Николов и Атанас Пенев от Б.Т.Р., Нина Николина, Димитър Христов – диригент на оркестъра за народна музика на БНР, проф. Стефан Драгостинов и много други.
В подкрепа на законопроекта се обявиха и редица съюзи, творчески и бизнес организации, сред които Съюзът на артистите в България, Асоциацията на професионалните фотографи, Съюзът на българските композитори, Филмаутор, Артистаутор, Профон, Българската музикална асоциация, Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, сдружението на организаторите на концерти „Сцена Музика“, както и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
На вчерашното гласуване в парламента се оказа, че с отрицателно становище срещу квотите застават три сериозни фактора – Българското национално радио, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори и Съветът за електронни медии.
