ГЕРБ и Борисов са поредния партньор на етнокорпоративната пирамида ДПС, на които им предстои да платят сметката за последните 11 години управление под патронажа – както обикновено – на Ахмед Доган, коментира политическият анализатор Огнян Минчев.
Позицията на Минчев е по повод анонса на ДПС, че няма да подкрепи ГЕРБ за внасяне на проект за нова конституция и свикване на Велико Народно събрание.
Първата реакция от ГЕРБ бе от страна на вицепремиера Екатерина Захариева, която заяви, че не е изненадана от решението на ДПС. В следващите часове до старта на парламентарния сезон на 2 септември ГЕРБ ще провери може ли да събере 120 подписа. След това коалиционният съвет на управлението ще реши как да действа, обясни Захариева.
„Змията в Сарая трябва да съблече поредната си кожа, ГЕРБ, с която маскира поредното си управление. Нямам доказателства, но имам все по-силното усещане, че договорките в тази посока са вече направени“, казва още Огнян Минчев.
Публикуваме целия му анализ на днешните събития:
Възможно е да има множество причини и интерпретации защо Сараят изостави Борисов в предложението му за свикване на ВНС и приемане на нова конституция. За мен фокусът на обяснението пада върху добре познатия факт, че ГЕРБ и Борисов са поредния партньор на етнокорпоративната пирамида ДПС, на които им предстои да платят сметката за последните 11 години управление под патронажа – както обикновено – на Ахмед Доган. Днес центърът на София е блокиран от граждански протести, които са все по-тясно фокусирани върху искането на една оставка – тази на Бойко Борисов. Искат и оставката на Гешев, но без много често да се сещат и да настояват за нея. Оставката на Доган не иска никой – Кръстникът няма от къде да подаде оставка.
Бойко Борисов гъвкаво се опитваше да избегне съдбата на своите предшественици – Филип Димитров, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев – които платиха цялата сметка, изпиха до дъно чашата на своето коалиционно сътрудничество с ДПС. Борисов отказва и до ден днешен да създаде открита коалиция между ГЕРБ и ДПС и – може би твърде наивно – вярва, че като си скрие главата в пясъка, общият „щраус“ на алъш-вериша му със Сарая става невидим. Напротив. Към Сарая от десетилетие тече пълноводния поток на европейските фондове, обществените поръчки и огромните корупционни масиви, чрез които функционира олигархичната машина на настоящето управление. Пари – власт – пари прим… Алчността на Сокола е пословична дори и за хищна птица, а метастазите на тумора – на Сарая са задушили всички основни публични институции на държавата. Това е очевидно – видимо за всички. Ако през последните 30 години властовият център на задкулисието се обозначава с повече или по-малко абстрактните названия като „мафия“, „олигархия“ и т.н., днес пряката връзка между завладяната държава и властовата пирамида на задкулисието има 2-3 конкретни нарицателни имена…
Днес е време на поредна метаморфоза. Гущерът трябва отново да отреже опашката си като я представи за „главата“. Змията в Сарая трябва да съблече поредната си кожа, ГЕРБ, с която маскира поредното си управление. Нямам доказателства, но имам все по-силното усещане, че договорките в тази посока са вече направени. На площада на протеста прожекторите и микрофоните са фокусирани върху Бойко Борисов. Лобистите на мастити олигарси на протеста все по-рядко споменават други имена. Единствено лидерът на ДБ Христо Иванов споменава името, делата и документите на Ахмед Доган – другите не дръзват да споменат „името господне“. Дали олигарсите не са се разбрали зад кулисите? Дали самият Бойко Борисов няма да се опита да влезе в сделката – да договори оставката си срещу гаранции да не бъде безпокоен в бъдеще?
Вече 30 години България потъва в безвремието с успеха на олигархичната мафия да договори поредица от ритуали за смяна на политическата кожа – СДС, НДСВ, Тройна коалиция, ГЕРБ, Орешарски, ГЕРБ … и да запази контрола си върху обществото и завладяната държава. Днес тече поредното изхлузване на поредната политическа кожа… Възможно ли е някой да настъпи главата на змията, преди да се е пременила с нова кожа? На времето възрожденците пееха „Дорде е мъничка змията…“ Голяма е вече змията, ненаситна е… Не съм оптимист – не и днес, когато гледам какво се случва. За пореден път.
