Сутринта на Цветница се отслужва църковна служба – от божия храм се отнася растение, за което се вярва, че има предпазваща магическа сила.
Осветените върбови клонки се оставят в къщи, за да предпазват дома и хората от злини и беди. Така на върбовите клонки се придава значение за имитативна (основана върху убеждението, че всяка имитация на движение или действие поражда нещо сходно по силата на аналогията) магия, при която свежата зеленина обуславя вегетацията и плодородието, а с любовно-женитбеният си характер моминските обичаи са въведение към сватбата и бъдещата репродукция на рода.
Бялата върба обаче е истинска билка. Тя има антиревматично и антипиретично действие. Експериментално-фармакологично е установено, че водноспиртни екстракти и инфузи от корите на бялата върба упражняват изразено противовъзпалително и аналгетично действие. Наред с това използваните извлеци от кора на върба засилват съсирваемостта на кръвта и предизвикват вазоконстрикция. Особено важно е да се има пред вид наблюдаваното в експеримента засилващо кръвосъсирването действие на върбовата кора. Спиртни и водни екстракти от билката показват изразено противовирусно действие.
Съдържащият се във върбовите кори в голямо количество (до 7%) фенолов глюкозид салицин, при хидролизата на който се получава алкохолно производно на салициловата киселина, е основният носител на ле¬чебните свойства на тази дрога. Върбовата кора действа антифебрилно, диуретично, изпотяващо и обезболяващо (при невралгии, главоболие). Предизвиканото от върбовата кора засилено излъчване на пикочна киселина обяснява лечебното й действие при подагра. Върбовите кори клинично показват лечебни ефекти при инфектартрит, при остър и хроничен ставен ревматизъм, при остри подагрозни пристъпи, при остри и хронични фебрилни бронхити. Във връзка с присъщото им спазмолитично и холеретнично действие препарати от върбова кора намират приложение и при жлъчнокаменна болест и при жлъчни дискинезии.
След синтезирането и широкото внедряване в терапевтичната практика на ацетилосалициловата киселина (ацетизал) и на редица други съвременни лекарства – производни на салициловата киселина, днес върбовите кори намират съвсем ограничено приложение в медицината.
Подходяща комбинация за чай за изпотяване е сместа от равни части върбови кори, плодове от анасон, листа от подбел, липов цвят и плодове от малина. Една супена лъжица от сместа се залива с 2 чаши кипяща вода, вари се 5 мин, прецежда се през марля и вечерта се изпиват 1 – 1,5 чаши. Друга комбинация чай за изпотяване е сместа по равни части кора от върба с листа от подбел и обикновен риган. Две супени лъжици от сместа се заливат с 2 чаши кипяща вода, варят се 5 – 10 мин, прецеждат се през марля и горещи вечер на лягане се изпиват 1 – 1,5 чаши (по Скляревский и Губанов, 1968).
Може да се използва и настойка само от върбова кора – 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора се залива с 2 чаши студена вода, накисва се в продължение на 8 часа. Изпива се за 1.
Чай за плакнене на устата и гърлото при възпалителни процеси: 3 части кора от върба и 2 части липов цвят; 2 супени лъжици от сместа се заливат с чаша вряща вода, запарват се 15 – 20 мин, прецеждат се през марля. Да се плакнат устата и гърлото няколко пъти дневно.Съдържащите се в корите на ракитата салицилови съединения също обуславят антиревматичното им действие, за което те намират приложение в народната медицина при ревматизъм и подагра. Поради богатото им съдържание на танини те се използуват и при различни кръвотечения, диарии и външно за промивки при бяло течение у жените. Най-често под формата на отвара: 10 – 20 г стрити на прах кори от билката се варят с 500 г . Пие се на 2 часа по супена лъжица или се използва външно за промивки./Вестник Монитор
