„Не е истина, това че ще се срещнем…“ пееше дует „Мания“ през 1999 година.
Двадесет и една години по-късно отново си припомняме тази песен по повод на предстоящата днес (15 февруари) среща между министър Боил Банов и братя Аргирови. На нея ще се обсъди кои български естрадни изпълнители, текстописци и музиканти да бъдат допълнително включени в списъка с вече определените 65-има творци, на които ще бъдат отпускани държавни парични награди (по 350 лева или по 500 лева месечно) в продължение на три години за особени заслуги към българската държава и нацията.
От Министерството на културата твърдят, че поводът за предоставянето на наградите е годишнината – 55 години от „Златния Орфей“ (за първи път той се провежда през 1965 г.) , като сумите са различни в зависимост от това дали е спечелена първа или втора награда в конкурса.
Тези подробности обаче стават известни едва след като имената на 65-те наградени са обявени в публичното пространство и разликата в сумите и отсъствието на определени големи имена в българската естрадна музика предизвикват бурни реакции.
Стига се дотам, че в ефира на БНТ министър Боил Банов се възмущава на въпроса кой носи отговорност, че списъкът се е получил немърлив, с думите: „Не е истина това! Да се опитваш да правиш в тези сложни времена нещо, което е наистина същностно и хората са го чакали с години, а да започне някакво заяждане…“
Но не става въпрос за заяждане, а за непрозрачност – Боил Банов обяснява, че имената на наградените били търсени в книга на Генко Генков – инициаторът на „Златния Орфей“ (вероятно става дума за мемоарите му, издадени през 2015 г. „Златният орфей – звезди и сенки“); официалната информация е, че от НДК направили предложенията в публичното пространство се подхвърлят имената на членове на комисията, определила наградените, като Любо Киров, Белослава, Графа, Мария Илиева, което предизвиква още по-голямо възмущение заради нелепия принцип – по-младите поколения изпълнители да оценяват по-старите.
За това от днешната среща между министър Боил Банов и братя Аргирови се очаква повече прозрачност. За сега е известно, че на нея ще се обсъди включването както на забравения Христо Кидиков, така и на всички изпълнители от „Трик“ (не само на Етиен Леви), на Силвия Кацарова, членовете на ФСБ, Росица Кирилова, Милена Славова, на самия дует „Братя Аргирови“, както и на победители в други големи държавни конкурси. Такива са, например, най-големият годишен национален телевизионен конкурс за български поппесни „Мелодия на годината“, провеждал се от 1968 г. до 1995 г., и конкурсът „Пролет“ на Българското национално радио, създаден през 1970 г. с цел да стимулира създаването на нови български поп и рок песни.
Би било добре и да се помисли за награждаването на състава на оркестъра, свирил на „Златния Орфей“, на имена като китаристите Валери Градинарски, Цветан Недялков. Не е редно да бъде забравена и Ирина Флорин, с успешен дебют с първото „Домино“ на юбилейното издание на „Златния Орфей“, а също и композитор на песни хитове като Момчил Колев, известен от дуета „Дони и Момчил“. Не бива да се пропускат и групи като „Атлас“, „Ахат“, „Ера“, за които проф. Мария Ганева от Музикалната академия е писала в защитената си дисертация на тема „Значимите български оркестри, формации и рок групи, творили в периода 1950 – 1990 г. Ролята им за развитието на съвременния джаз, поп и рок музика у нас“. Неин „съкратен“ вариант е достъпен в мрежата и колегата на проф. Ганева и нов председател на комисията по определянето на допълнителите наградени – проф. Пламен Джуров – би могъл да се запознае с нея.
