Човешкият мозък, такъв, какъвто го познаваме днес, е сравнително млад и е еволюирал много по-късно, отколкото учените смятаха досега – след първото разпръскване на нашите предци извън Африка, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс“.
Родът Хомо, който включва много изчезнали видове, сред които Хомо еректус и неандерталците, както и вида Хомо сапиенс, не винаги е имал мозък, развит по сходен начин с нашия, предаде БТА.
Желанието на изследователите е било да отговорят на въпрос, който досега оставаше загадка: „Кога са се променили структурите на мозъка, които ни правят днешните хора?“, обобщава Кристоф Золикофер, палеоантрополог от университета на Цюрих в Швейцария и съавтор на изследването.
„Хората досега смятаха, че човекоподобният мозък е еволюирал в самото начало на рода Хомо, преди около 2,5 милиона години. Развитието му обаче се е случило много по-късно – преди между 1,7 и 1,5 милиона години“, казва Золикофер.
За да стигнат до това заключение, ученият и ръководителката на изследването Мария Понсе де Леон изучават множество вкаменелости на черепи от Африка, Грузия и Ява, Индонезия.
Тъй като самите мозъци не се вкаменяват, единственият начин да се наблюдава тяхната еволюция е да се изследват следите, които са оставили във вътрешността на черепната кутия.
Учените са „сканирали“ вкаменелостите и са създали виртуално изображение на това, което ги е изпълвало отдавна, наречено ендокаст.
Какви характеристики са изследвали след това специалистите, за да определят „модерността“ на мозъка?
При хората „някои зони на фронталния лоб са много по-големи от съответните области при Човекоподобните. Една от тях е зоната на Брока, свързана с речта“, обяснява Кристоф Золикофер.
Освен по размер, човешкият мозък се различава от този на Човекоподобните по местоположението и организацията на отделните мозъчни региони. Характерните черти за хората са предимно в тези зони във фронталния лоб, които са отговорни за планирането и изпълнението на сложни модели на мислене и действие, а в крайна сметка и за речта. Тъй като тези области са значително по-големи в човешкия мозък, съседните мозъчни региони са се изместили по-назад, обяснява Марсия Понсе де Леон.
Благодарение на изучаването на черепи от Африка изследователите са успели да установят, че най-старите от тях, датиращи отпреди повече от 1,7 милиона години, всъщност са имали фронтален лоб, характерен за Човекоподобните.
„Откритието се оказа доста изненадващо за нас“, казват изследователите. Това означава, че родът Хомо е започнал с бипедализъм (способност за ходене на два крака), а не с „модерен мозък“ и че еволюцията на мозъка няма нищо общо с това да си двуног“, допълва Золикофер.
„Отсега нататък ще знаем, че в дългата ни еволюционна история първите представители на нашия род Хомо са били сухоземни двуноги, с мозък, близък до този на Човекоподобните“, добавя ученият.
От друга страна, по-младите африкански вкаменелости, датиращи отпреди 1,5 милиона години, разкриват характеристики на съвременния човешки мозък.
Според проучването това означава, че еволюцията е станала в Африка между тези две дати./Novini.bg
