Драган Цанков е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е три пъти министър-председател на България.
На днешния ден през 1880 г. е съставено третото правителство на Княжество България, начело с Драган Цанков. То е първият кабинет, ръководен от Драган Цанков, и е първо правителство на Либералната партия. Назначено е с Указ № 135 от 26 март 1880 г. на княз Александър I Батенберг и управлява до 28 ноември същата година, след което е наследено от първото правителство на Петко Каравелов.
Кабинетът, оглавен от Драган Цанков, е образуван от членове на Либералната партия и руски генерал начело на военното министерство. Програмно той отразява интересите на различни слоеве от българската дребна и средна буржоазия, обединени от общи демократични идеи. Не така обединена е партията на либералите, в която се открояват две основни течения. Умереното, ръководено от Драган Цанков, склонно към политически компромиси с консерваторите, и друго течение, което обединява крайните либерали на Петко Каравелов и Петка Славейков. Те твърдо устояват либералните принципи и програмата за развитието на българската държава. Основен момент във външната политика става идеята за националното обединение на крайните либерали. Между двете течения посредничи малка група радикално настроени либерали, ръководени от Стефан Стамболов и Захарий Стоянов.
Опирайки се на пълното мнозинство на Либералната партия в парламента, правителството на Цанков регламентира и изгражда из основи съдебната власт и финансовата администрация. Финансовият министър Петко Каравелов организира Сметната палата и статистическо бюро и прокарва закони за гербовия сбор, десятъка и запазване на други данъци от османско време. Под натиска на руски банкери, правителството внася в парламента законопроект за превръщане на БНБ в акционерно дружество, но по-късно го оттегля, за да запази контрол върху кредита в страната.
Най-острите вътрешнополитически проблеми пред правителството са свързани с отнемането на собствеността на турските земевладелци, прокудени по време на Руско-турската освободителна война, и продължаващите оттогава размирици сред турското население в източните части на Княжеството. Двата проблема водят до напрегнати отношения със сюзерена – Османската империя, влошени допълнително след като българското правителство се присъединява (в нарушение на васалния си статут, регламентиран с Берлинския договор) към Международната телеграфна агенция.
При Драган Цанков, през май 1880 г., Княжество България приема първата акция за съединение с Източна Румелия. Дипломатическите сондажи в Лондон и сред останалите Велики сили обаче дават отрицателен резултат и правителството се отказва от идеята.
Правителството на Драган Цанков е поставено под двоен натиск от Австро-Унгария и Русия за реализирането на алтернативни проекти за железопътни линии. Руският проект за жп линия от София до Дунав (при Свищов или Русе) е отхвърлен в полза на довършването на железницата от Цариград за Централна Европа в отсечката между Вакарел и сръбската граница, която българската държава е задължена да построи съгласно Берлинския договор. Разногласия с Австрия относно маршрута и правото на експлоатация на планираната жп линия и недостиг на пари спъват строежа.
Отношенията между Виена и либералите се развалят окончателно, след като, противно на обещанията на княз Александър I Батенберг, българският делегат на преговорите в Галац гласува против проекта на правилник, предоставящ на Австро-Унгария контрола върху корабоплаването по Дунав. Вследствие от този конфликт, в края на ноември 1880 г., князът принуждава министър-председателя Драган Цанков да подаде оставка.
Факти от управлението през 1880 г.
-24 март – Два месеца след изборната побаде на либералите княз Александър I Батенберг назначава правителство, начело с лидера им Драган Цанков;
-26 април – Народното събрание дава на военния министър Казимир Ернрот извънредни пълномощия, с които генералът се разправя с турските чети в Източния Балкан;
-10 май – Парламентът гласува закон за административното деление на Княжеството, с който губерниите, установени при Временното руско управление, са премахнати, а броят на окръзите е сведен от 31 на 21;
-2 юни – Приет е закон за устройството на съдебната власт в Княжество България, регламентиращ функциите на мировите съдии, окръжните и апелативните съдилища, Върховния касационен съд, прокуратурата и следствието;
-4 юни – Обнародван е закон за въвеждане на българския лев като официална парична единица;
-24 ноември – Правителството прокарва през Народното събрание Закон за подобряване на състоянието на земеделското население в господарските и чифлишките земи. Селяните, които обработват земите, получават безплатно право на собственост. Държавата трябва да плати компенсации на избягалите турски собственици. Либералите не успяват да изпълнят закона;
-25 ноември – Със Закон за вземане на новобранци в българската войска, обнародван на тази дата, се въвежда всеобща задължителна военна повинност;
-28 ноември 1880 г. – Драган Цанков подава оставка и отстъпва министър-председателския пост. Сформирано е първото правителство на Петко Каравелов и второто на Либералната партия.
