Храм-паметникът в „Рождество Христово“ в Шипка е един от шедьоврите на църковната архитектура у нас. Най-интересното при него е, че има седемнадесетте камбани, отлети от около 30 тона оръдейни гилзи, събрани в района на битките по време на Руско-турската война.
Много от вас може би зная, че патриаршеската катедрала в София „Свети Александър Невски“ е, посветена на загиналите в Освободителната Руско-турска война. Но преди нея, не по-малко красив и величествен храм по този повод е издигнат в село Шипка. Това е именно храмът-паметник „Рождество Христово“, известен още като Шипченския манастир.
Инициативният комитет за строителството на манастира е създаден през 1880 г. По идея на Олга Скоблева – майката на генерал Михаил Скоблев, начело с княз Алексей Церетелиев, княз Евгений Лихтенберски и други. Те отправят апел за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи.
През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем е избран този на архитект Антоний Томишко.
Жителите на село Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на архитект Томишко, под ръководството на архитект Александър Померанцев и под контрола на архитект Смирнов. В стоежа участват майстори зидари и дърводелци от Русия, Италия и много местни майстори.
На 15 септември 1902 г. храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът е открит официално с прочувствена реч на 27 септември 1902 г. от граф Николай Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална делегация от Русия. Тя включва участвалите във войната генерали Михаил Драгомиров, Николай Столетов, Константин Чиляев, граф Михаил Толстой и други. Присъстват останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна. В приветственото слово, митрополит Методий нарича създаването на манастирския ансамбъл в с. Шипка „велико тържество, събитие от световно значение в живота на българския народ“. Тогава е обявено решението на Светия Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси.
Храмът е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди.
Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ.
Дърворезбованият иконостас е от липово дърво, с позлатена дърворезба. Изработен е в днешна Украйна по проект на професор Померанцев. Иконите са дар от монасите на руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Света гора Атон.
Храмът е стенописван на два пъти – през 1902 г. от Георгий Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на професор Николай Ростовцев.
Свети княз Борис І и Киевският княз Владимир, който налага християнството в Русия са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. Сцената, нарисувана на западната част на храма, е сражението на Свети Димитър Донски с татарите на Куликовското поле през 1380 г. Битката на Свети. Александър Невски срещу шведите през 1240 г. е изобразена над южния вход.
Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война . Криптата-гробница е декорирана със скулптурната фигура „Пиета“, в 17 каменни саркофага в нея са положени тленните останки на загиналите./Вестник Монитор
