В Бюджет 2021 не показва иновативност, по-скоро се запазва познатия начин за съставяне. Разчита се на увеличени разходи благодарение на развиване на икономиката и повече постъпления в приходната част. По-скоро брани статуквото, не предлага сериозните реформи, които се очакват и разискват през последните години, смята икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.
Финансовата рамка за следващата години вече е внесена в Народното събрание. Заедно с нея се предлага и актуализация на Бюджет 2020. Очаква се през следващата седмица да започнат обсъжданията в парламентарните комисии. Предстоят и две гласувания в пленарната зала.
Заложеният дефицит през 2020 г. се очаква да бъде в размер на 5.2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5% от БВП за 2021 г., 1.9 % за 2022 г. и 2.3 % от БВП за 2023 година. До 2023 г. е заложено държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25.6 % към края на 2021 г. до 28.2 % в края на 2023 година.
„В условия на висока степен на несигурност, при непрекъснато променяща се ситуация – по отношение на коронаепидемията и последствията от нея, е трудно да се говори за реалистичен бюджет. Но по-важното е дали има буфери за по-усложнена ситуация“, обясни пред „Радио София“ икономистът Калоян Стайков.
По думите му няма как държавният апарат и политиката да компенсира всички щети от пандемията, но може да помогне бизнесът и социалната среда да се адаптират към променящата се ситуация. Изкушението да се оправдаят социалните разходи с предстоящите избори е голямо, но в България някои доходи вече са неадекватно ниски.
Според него правителството е можело да повиши някои доходи в предходните години, но все се намираха оправдания. Увеличението на учителските заплати със сигурност не се прави заради изборите, но не такова е впечатлението от индексирането на пенсиите в този момент.
„Във финансовата рамка за следващата година няма сериозни изненади, няма предвидени мерки в подкрепа на бизнеса и за привличане на инвестиции. А би трябвало да се цели не толкова компенсиране на загуби, колкото да се стимулира нови бизнеси и решения“, отбеляза още икономистът.
