През 863 г., когато е започнала славянската мисионерска дейност на Св. СВ. Кирил и Методий в Моравия, християнството в българското княжество все още не е било официална религия, така че няма исторически свидетелства за двамата братя да могат да бъдат характеризирани като „български славянски просветители“, обяснява византологът, професор Илия Велев в изявление за вестник VEЧER, след като българското народно събрание поиска старославянската кирилица в ЕС да бъде брандирана като българска писменост, а международния празник, свързан с дейността на Св. Св. Кирил и Методий да бъде обявен за „Ден на българската писменост“.
Освен това българската армия по това време е била насочена срещу моравската мисия, пише македонският вестник „Вечер“ в материал, представен без редакторска намеса, предава „Фокус“.
„Общославянските просветители Кирил и Методий не са действали в средновековното българско княжество и тяхната дейност не може да бъде свързана с тогавашното българско общество. Нерационално е, че чрез демонстрация на политическа воля на най-висшата законодателна власт в страната, а не чрез престижна научна или културна институция, се прави опит да се актуализира национално-романтичната хегемония на българската кирилометодиевска митомания от края на XIX в.“, казва византологът и професор Илия Велев, като я нарича последната „условна“ провокация на македонската източна съседка България.
Професорът обяснява, че през 863 г., когато е започнала славянската мисионерска дейност на Св. Св. Кирил и Методий в Моравия, християнството в българското княжество все още не е било официална религия, така че няма исторически свидетелства за Св. Кирил и Методий могат да бъдат характеризирани като „български славянски просветители“.
„Св. Св. Кирил и Методий са преди всичко византийски мисионери, издигнали се във висшите етажи на византийската социална йерархия през първата половина на IX век. Те са били славянски просветители във функция на византийските, а по-късно и римските папски политически и църковни интереси. Общославянските просветители не са имали активна дейност в средновековното българско княжество, или тяхната славянска просветителска дейност от 863 г. нататък не може да бъде свързана с процесите в тогавашното българско общество. За това има няколко исторически предпоставки, подкрепени с конкретни факти. През 863 г., когато е започнала славянската мисионерска дейност на Св. Кирил и Методий в Моравия, християнството в българското княжество още не е било официалната религия. Там християнството е официализирано чрез посредничеството на Константинопол само между 867 и 870 г., а покръстването и ограмотяването се извършват на византийско-гръцки език и писменост до Преславския събор през 893 г. и няколко години по-късно“, казва професор Велев в изявление пред вестник „Вечер“.
Той обяснява, че по-рано през лятото на 862 г. е сключен военен съюз между френската държава на Лудвиг и българското княжество, който също е насочен директно срещу Велика Моравия. По време на първоначалните мисионерски дейности в Моравия там присъства и българската армия. „Войната между Византия и България е била в ход.
Тя завършва със сключването на мирен договор през 864 г. (което означава година по-късно след началото на моравската мисия). Въпросът просто се задава открито: въз основа на кои исторически свидетелства за Св. Св. Кирил и Методий могат да бъдат характеризирани като „български славянски просветители“? В противен случай датата 11 май, т.е. 24 май по нов стил, се празнува като вероятен ден, когато общославянските просветители заминават за мисионерска дейност във Великоморавия.
Този празник е иницииран през 1860 г. от Синода на Руската православна църква по повод 1000 години славянска писменост (863-1863), като този ден трябваше да се чества като общ славянски празник на славянското Просвещение. По-късно тя е приета в българската духовна и културна среда като руска препоръка към Българската екзархия, която започва в църковните училища със заповед да инициира нейното честване. Това е историческият и културен контекст, в който се проектира празникът на общославянската писменост“, казва професор Илия Велев. За професор Елка Ячева Улчар заявлението на София, че ще празнува 24 май като Ден на българската, а не на общославянската писменост, е провокация не само за Македония, но и за останалия славянски свят.
Според Улчар в науката е прието, че основата на старославянския език е македонски говор от околностите на Солун, а първата славянска азбука, написана от Кирил и Методий, е глаголицата. „Те са писали книгите си на глаголица, което е доказано в науката. И сега казват, че кирилицата е българска азбука посягат и на Кирил и Методий.
Тук има исторически ненаучни несъответствия. „След всички тези провокации, идващи от българска страна, мисля, че най-накрая македонската политика трябва да даде подходящ отговор“, каза професор Улчар в изявление пред Канал 5. Българският парламент със 73 гласа „за“, 4 „против“ и 34 „въздържал се“ вчера прие на първо четене предложението на коалиция „Обединени патриоти“, водена от ВМРО-БНД на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който е част от правителството на Бойко Борисов, да преименува празникът 24 май от „Ден на българската просвета и култура и славянската азбука“ в „Ден на българската писменост, просвета и култура“, пише днес македонският телевизионен канал „Сител“. Според авторите това е първата стъпка към признаването на кирилицата като българска азбука в ЕС. Това обаче предизвика нееднозначни и доста остри реакции на медии и обикновени граждани чрез социалните мрежи.
„Плюс Инфо“ извежда в заглавие мнение от Twitter на обикновен потребител: „Ако Кирил и Методий бяха българи, щяха да напишат татарска азбука. (заб: в Македония, много антибългарски настроени граждани наричат българите „татари“). Друг потребител пише: „Дадохме Кирил и Методий, спасихме Гоце Делчев“. /БЛИЦ
