Бонусите за членовете на Висшия съдебен съвет създават несъмнено привилегировано положение, различно от общия ред, по който се заемат длъжности в съдебната власт, заяви пред БНР професорът по конституционно право Емилия Друмева, бивш конституционен съдия и бивш член на ЦИК, а понастоящем секретар по правните въпроси в президентството по повод отхвърленото вето върху промени в Закона за съдебната власт.
„Това, което прави впечатление и е укоримо, е, че тази разпоредба, върху която бе наложено вето, за втори път е предмет на промяна тази година, като имаме предвид, че вече има дело пред Конституционния съд и становищата, които са представени, включително на президентската институция, почти всички са в посока, че действащата разпоредба, е противоконституционна. И неочаквано в Народното събрание се прокара изменение, което привидно смекчава този бонус, като дава решението да е в компетенцията на Висшия съдебен съвет. Може да повиши съответния член на ВСС на по-висока длъжност при напускане на ВСС, но може и да не го повиши“, коментира проф. Друмева.
Според нея това смекчаване поставя още по-голяма зависимост – едни членове на ВСС, които „слушат“, ще бъдат повишени, а други – няма.
„С други думи просто законодателят трябваше да премахне този бонус. Затова е възражението на президента, защото се нарушава принципът на разделение на властите, за равенство пред закона, за равно третиране на различните членове на ВСС, защото някои от тях са били преди това във ВКС или ВАС и няма накъде повече да бъдат повишавани. Други могат да се възползват от този бонус. Укоримото е, че оставя преценката на ВСС – за едни може, за други – не, което противоречи на основни правила в Конституцията“, подчерта проф. Друмева.
За машинното гласуване тя заяви, че е въведено през март 2014 г.. „Присъствието му е средство срещу манипулиране, злоупотреба и най-вече срещу високия брой недействителни бюлетини, които особено при последните избори достигна нива, които силно надвишават стандарти, които са вече определени“, обясни Друмева.
Поставянето на хартиени бюлетини и машините една до друга отнемат до голяма степен предимствата на машинното гласуване заради въведено допълнително правило, че резултатът от гласуването с машините в една секция се определя като се броят хартиените отрязъци като разписки, които машината издава след гласуването и които падат в една кутия. Получава се парадокс, че резултатите от машината ще се определят чрез ръчно броене, което обезсмисля до голяма степен поставянето на машините, подменя целите, които бяха поставени преди година с предходното изменение на ИК и лишава от оправдание големия разход, който ще се направи за доставяне на машините, смята още проф. Емилия Друмева.
По повод предложения „рестарт на държавата“ и идеята за свикване на Велико Народно събрание тя изтъкна, че броят на народните представители няма изричен запис в Конституцията, че по този въпрос (намаляването им – б.р.) трябва да непременно има ВНС.
„Това е едно произнасяне на Конституционния съд, което бе направено по повод един от референдумите, които бяха предложени и проведени преди няколко години. Що се отнася до всички други промени, считам и това не е само мое мнение, че за тях Велико Народно събрание не е необходимо, защото не става дума нито за промяна във форма на държавно управление, нито се променят границите, нито начина на промяна на Конституцията. ВНС в случая не е на масата, не е потребно и зад него прозира това, което цялото общество спокойно вижда, че, с някой от предходните събеседници (в „Неделя 150“) употребихте израза „едно упражнение, което обаче засяга най-високия етаж на публичната власт“ и такова упражнение трябва да се предприема само тогава, когато са налице обществена потребност, осъзната необходимост, обстоятелства, които са изрично разписани в самата Конституция“, отбеляза проф. Друмева.
