Празникът в Пловдив премина с викове и напрежение/ВИДЕО, СНИМКИ/

Празникът в Пловдив премина с викове и напрежение/ВИДЕО, СНИМКИ/

Празникът в Пловдив по повод 135 години от Съединението премина с викове и по президента, и по председателя на НС, и по кмета на града. Жандармерия и полиция беше завардила входовете и изходите към площад „Съединение“, течаха обстойни проверки н всички, които отиваха на събитието. Двама от отровното трио бяха в Пловдив, където водеха около 100-на протестиращи.
Те шестваха по улиците на града с 50-метрово знаме, стигнаха и до мястото на събитието.. На площада имаше викове и напрежение по време на словата на градоначалника и на държавния глава, до екшъни не се стигна. След официалната церемония Румен Радев отиде при хората и се ръкува с тях. Ето пълните слова на кмета Здравко Димитров и на президента Румен Радев:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,ГОСПОДА ГЕНЕРАЛИ И АДМИРАЛИ, ГОСПОДА ОФИЦЕРИ, СЕРЖАНТИ И ВОЙНИЦИ,УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ – ПЛОВДИВ,УВАЖАЕМИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ, СКЪПИ ПЛОВДИВЧАНИ И ГОСТИ НА ГРАДА,
Съединението на България от 1885 година за нас пловдивчани винаги е въпрос на чест, на достойнство, но и задължение пред съдбините на България. Ние се гордеем, че в трудните за нашия народ моменти, Пловдив е заемал водеща роля в националната ни история.
Петте века османско владичество са последвани от жестокото разделение на Берлинския конгрес. През 1878 година свободата изгрява за малка част от българите.Мнозина остават да живеят в територии, предадени с користни цели от Великите сили на Румъния и Сърбия. Източна Румелия е скроена на дипломатическата маса като автономен турски вилает. Най-тежка е съдбата на българите в Тракия и Македония, останали под омразното турско иго, с надеждата за реформи в разкапващата се империя.
Пловдив поема водеща роля в реализацията на идеята за обединение.
Нашите предци не се опияняват от това, че ще бъдат столичани, а се заемат с изграждането на Румелия като втора българска държава. Благодарение на природните условия и пословичното трудолюбие на Населението, тя е по-богата от Княжеството, добре организирана и с развита инфраструктура. Интелигентността на областните управители, на министрите и депутатите привличат стотици европейски архитекти, инженери и индустриалци в помощ на изграждането на новата държава.
В Пловдив се събира духовният елит на българската нация – Иван Вазов, Константин Величков, д-р Георги Вълкович, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков. Захари Стоянов застава начело на Българския таен централен революционен комитет, който през лятото на 1885 година обединява старите революционери от епохата на Възраждането и увлича българите в идеята за обединение.
Актът на Съединението от 6 септември 1885 година е едно безразсъдство, но става първият успешен опит за преодоляване статуквото, наложено от Великите сили. Обявеното в Пловдив Съединение е възприето в Европа като естествен порив на българите в Източна Румелия да се обединят с другите свободни българи. Наричат Съединението „Пловдивската революция“, „безкръвната революция“. А обяснението е в думите на народния поет Иван Вазов: „Съединението беше извършено най-напред в умовете и сърцата на всички българи“.
Кореспондентите на европейски вестници след 6 септември констатират, че животът в града си върви постарому.Дюкяните са отворени, пазарите са пълни. Българи, арменци, евреи, гърци и местните турци възприемат събитията като един духовен катарзис, като освобождение на духа от чувството за довчерашното робско подчинение.
Историците изтъкват и единството на цялото българско общество. Пловдивчани жертват своя статут на столичани, за да бъдат българи. Хиляди ученици и студенти от цяла Европа се записват доброволци.Българският държавен глава, министри, депутати, целият интелектуален елит се изправят в защита на Съединението. Офицерите и войниците от младата Българска армия остават верни на своята клетва пред Майка България. Благословен е този народ, чийто водачи в най-трудния момент са на Нивото на историческия миг.
В европейския печат се утвърждават образите на княза, младите капитани и героите от Сливница, като символи на единството на всеки народ.
През следващите десетилетия Съединението на България се превръща в траен исторически знак в условията на несигурни кризисни времена.
А ние, пловдивчани, днес с чисто сърце и чувство за изпълнен дълг, можем да ви приветстваме с „Добре дошли“ на Празника на нашия град, който изграждаме като водещ индустриален и духовен център на страната, с богато културно-историческо минало, съвременна инфраструктура и с визия за бъдещето.
Всяко докосване до Пловдив е среща с най-ценните уроци на Съединението и най-съкровените изяви на българския дух.
Честит празник българи, честит празник пловдивчани!
Предоставям думата за слово по случай 135-та годишнина от Съединението на България на Президента на Република България господин Румен Радев.
Ето я цялата реч на президента:
135 години ни делят от онзи септември, когато българският народ взе в свои ръце съдбата си и заличи границите, начертани от Берлинския конгрес. Половин България по волята на великите сили бе оставена под властта на султана. Тъкмо Тракия, Средногорието и Родопите, които платиха с кръвта си цената на Априлското въстание бяха откъснати от Родината. Докато в Търново свободна България се сдоби с Конституция, на българите от Източна Румелия бе натрапен Органическият устав, една нефелна Конституция, която им отреждаше ролята на безгласни поданици.
Дейците на Съединението поправиха тази историческа несправедливост. В онези дни възродена България показа на света как цивилизовано, без насилие един просветен народ от вярата на нашите възрожденци се събира под общата стряха на своята историческа Родина. И няма сила, която да го спре. Победата на българските капитани над чуждите генерали в последвалата война доказа, че Съединението е акт необратим, а българите са готови да отстояват свободата си. Хора дръзки и свободолюбиви, с принципни и решителност, се намират винаги в нашата история, дори когато народът ни е изглеждал примирен. Говоря го от няколко години при срещите ми с вас.
Доскоро го правех с надежда и очакване. Доскоро заедно с вас почитахме славното минало на нашите герои и победите на нашата страна от историята. Но Историята неумолимо се движи напред. Днес будна България преоткрива силата на девиза „Съединението прави силата“. Единението около ценности, братството на почтените хора, които се борят за вечните залози на живота: свободата, справедливостта, равенството пред закона.
За чистата и свята република на Апостола, в която управниците не се крият, а гледат гражданите очи в очи с чиста съвест и доверие, защото заедно ратуват за доброто на България. В която българите са братя и със знанието на древен народ разбират, че толерантността, солидарността и непреклонността са написали и продължават да пишат най-светлите страници в историята на България.
От Съединението, от цялата ни възрожденска история знаем, че лъжите, хитруването, репресиите и политиканските интриги не могат да спрат един събуден народ, поел към своето осъзнато бъдеще. Поклон пред дръзките и храбрите.
Да живее свободна и единна България.

Още по темата