Общо 450 хиляди българи, което е 13 процента от заетите, ще работят по време на предстоящите празници, каза Атанаска Тодорова, главен експерт по пазара на труда в КНСБ.
От Българската стопанска камара (БСК) отбелязаха, че заетост в празничните дни обикновено има в икономическите дейности, в които в тези периоди имат по-висока натовареност и непрекъсваем режим. Това са в общия случай търговия на дребно, ресторантьорство, хотелиерство, туроператорска дейност, транспорт, производства и услуги, които ги обслужват – в т.ч. храни, напитки и пр.Към този списък Атанаска Тодорова добавя и здравеопазване, електрическа и топлинна енергия и газообразни горива и ВиК, както и работещите в информационните технологии, чиято работа е свързана с бизнеси извън страната.От БСК уточниха, че към непрекъсваемия режим на работа влизат: производство на основни метали (металургия); производство на химични продукти; производство и разпространение на електрическа и топлоенергия и газ; търговия с автомобилни горива и смазочни материали (бензиностанции); радио и телевизионна дейност; хуманно здравеопазване.Този труд се заплаща на всички работещи на официални празници минимум двойна надница, каквито са четирите дни за отбелязването на Великден от 30 април до 3 май. При работа на неприсъствения 4 май обаче, трудът се заплаща с увеличение, само ако се явява извънреден, като увеличението e 75 на сто, коментира Атанаска Тодорова.Работа в ден, който е обявен за официален празник, се плаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график трябва да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна надница. Това е така, тъй като 100 процента увеличение за извънреден труд се изчислява върху нормалната надница за работа в официален празник, която е удвоената дневна заплата, обясни Тодор Капитанов, национален секретар на КНСБ.Работата по време на официални празнични дни често е съпроводена и с полагане на извънреден труд, за който законът е предвидил увеличено възмездяване. Когато служителят работи над установеното за него работно време в работен ден, работодателят му дължи възнаграждение с 50 на сто увеличение за всеки час извънреден труд. Ако работата е в почивни дни, то увеличението е със 75 на сто. За извънреден труд в официален празник работодателят трябва да плати увеличение от 100 процента, добави Тодор Капитанов.Двете основания (увеличено заплащане за извънреден труд и увеличено заплащане за работа по време на официален празник) са различни и те се кумулират, т.е. за всяко от тях работникът или служителят следва да бъде удвоено възнаграден. В крайна сметка излиза, че в такава ситуация се заплаща четирикратен размер на дневното възнаграждение – когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното за него работно време и втори път – пак удвоено (100 процента увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник.Ако работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, правилото е същото: за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. А положеният извънреден труд (работа над законоустановеното работно време) при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение от 50 на сто, обясни Тодор Капитанов.От БСК посочиха, че има и вариант за допълнително материално стимулиране – в пари или чрез различни стимули, прилагани от работодателите./Монитор.БГ
