Една от залите в пещерат.
В събота и неделя обикновено строяваме туристическите обувки до вратата и с раница на гръб тръгваме да пътешестваме. Сега заради мерките срещу пандемията и студеното време прекарваме повече време пред компютъра. Но така пък можем да отидем до всяко място или пък да кроим планове за следващите почивни дни. Интернет ни дава възможността да нътушестваме по света и днес.
Пещерата Постойна (на словенски: Postojnska jama, Постойнска яма) е едно място с много тайни. Карстовата пещерна система в Словения е с дължина 20 570 м и дълбочина 115 метра. Тя се намираща на около 10 км край словенския град Постойна, в югозападната част на Словения. Градът пък е на 30 км югозападно от столицата Любляна по Европейски път Е79.
От името на града идва и името на пещерата. Това е най-дългата пещерна система в страната и една от най-значимите ѝ туристически дестинации. Тя предлага най-дългият туристически пещерен маршрут в света – 5.23 километра. А пещерата в този й вид е хилядолетно дело на река Пивка. Водите й дълбаят пещерата Постойна на 510 м н.в.
За първи път пещерата Постойна е описана през XVII век от Янез Вайкард Валвасор. Нови разкрития по нея през 1818 г. прави местният жител Лука Чеч, докато подготвя известната тогава част от пещерата за посещение от първия австрийски император Ференц I.
През 1819 г. пещерата Постойна е отворена за посещения и Лука Чеч става първият официален гид из пещерната система. През 1872 г. са положени релси за туристическо влакче, което отначало било бутано от самите гидове, а в началото на ХХ век вече е теглено от парен локомотив.
Още по-популярна пещерата Постойна става след 1884 г., когато е електрифицирана, изпреварвайки дори Любляна, столицата на австро-унгарското херцогство Карниола, в чиято тогавашна територия лежала пещерата Постойна.
След 1945 г. парният локомотив е заменен с електрически.
