Милиардерите в света вече наброяват 2 189 души, сочат данни към края на юли 2020 г. Само четири месеца по-рано те са 2 058 души или това е ръст от 131 души, става ясно от проучване на международната швейцарска банка за инвестиции UBS и на консултантската компания PwC.
Всъщност това увеличение е значително по-голямо, сравнено с нарастването на годишна база. Към края на 2017 г. има 2 158 милиардери, което е с едва 31 души по-малко спрямо сегашните данни. Богатството на най-заможните се равнява на 10.2 трилиона щатски долара. Това е нов връх на показателя, считано от 2017 г., когато той е 8.9 трилиона долара.
Само технологичните гиганти държат 1.8 трилиона, което е ръст от 42.5% за периода 2018 г., 2019 г. и 31 юли 2020 г. Експертите в доклада обясняват ръста с увеличението в акциите на тези компании. Милиардерите в сферата на здравеопазването пък държат 658.6 млрд. долара, което е с 50.3% повече. Нарастването се дължи на иновациите в диагностицирането, в медицинските технологии, в откриването на лекарства и очаквано, заради развитието при третиране на коронавируса и използваното оборудване за него.
За да помогнат в борбата с пандемията, милиардерите дариха рекордни суми. Около 209 богаташи са дарили 7.2 млрд. долара, които да се използват като финансова помощ, в производството или друго.
Интересно е да се отбележи, че в някои сфери иноваторите преобладават над „класическите“ милиардери. Такива сфери са технологиите, здравеопазването, развлечение и медии и други. При недвижимите имоти, финансите и търговията на дребно по-голям дял в общия брой милиадери продължават да имат класическите. За периода 2018 г., 2019 г. и 31 юли 2020 г. иноваторите вече имат със 17% повече пари или общо 5.3 трилиона долара. Класическите милиардери отчитат едва 6% ръст на средствата си до 3.7 трилиона долара.
Експертите прогнозират, че новото поколение милиардери иноватори ще изиграят ключова роля във възстановяването на икономиката. „Иновациите ще дигитализират и освеждат икономиката, което ще доведе до революция в нея“, пишат още в доклада, като допълват, че това може да помогне за преодоляването на финансови, социални дефицити или такива, свързани с околната среда./Вестник Монитор
