Днес (28 ноември) е първият ден, в който важат по-строгите мерки за културните институти в страната.
Със Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването от снощи (27 ноември, 23.30 часа) до 21 декември 2020 г. се преустановява провеждането на всякакви културни и развлекателни мероприятия (кина, музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство и други).
Изключение обаче се допуска по отношение на театрите, при заетост на местата до 30% от общия им капацитет, спазване на физическа дистанция от най-малко 1.5 м и задължително поставяне на защитни маски за лице.
Тази мярка срещна неодобрението на Съюза на художниците. В писмо до министър Боил Банов, заведено на 27 ноември, часове преди въвеждането на по-строгите мерки, председателят на Съюза – Любен Генов определя новите мерки като несправедливи и противоречиви.
Той настоява допуснатото изключение за театрите да бъде валидно и за галериите.
„За нас, художниците, за екипите на галериите и за нашата публика е очевидно, че при посещението на изложби, в които зрителите влизат поединично и на по-големи интервали от време, престоят в художествените експозиции по принцип е доста по-кратък, отколкото на публиката в театралния салон, заради което не е свързан с по-големи рискове от заразяване с COVID-19.
Държавните, общинските, частните, големи и малки галерии и до този момент са работили в режим на пълно спазване на противоепидемиологичните изисквания, като достъпът е бил регулиран спрямо условията за безопасност още от извънредното положение от март 2020 до днес.“
„Допускаме“ – продължава Любен Генов в писмото си – „че изложбената дейност не е свързана с по-големи рискове, отколкото продължителният престой в театралния салон или в малките пространства на търговските обекти, които не би следвало съгласно същата заповед да бъдат затваряни. От тази гледна точка заповедта е неприемлива и би могла да бъде редуцирана във форма, визираща преустановяването само на откриванията и другите галерийни събития, свързани със струпване на много хора на едно място, без напълно да се ограничава основната текуща дейност на галериите“ – завършва писмото.
Макар и несправедливи спрямо художниците, новите мерки са очаквано по-благосклонни спрямо театрите. Театралното изкуство винаги се е ползвало с по-доброто отношение на управляващите – освен това в края на октомври министърът на културата Боил Банов обиколи телевизионните студия на националните телевизии, където уверяваше, че не се планира второ затваряне на театри, опери и кина, защото те са едни от най-защитените места – с осигурена дистанция, с маски, с регулирани потоци на влизане и на излизане. Той обаче и дума не каза за обещаните през април термокамери на входа на всеки театър и кино.
За тях не са предвидени разходи и в бюджета на Министерството на културата за догодина. Припомняме, че при приемането му в парламента през изминалата седмица (на 25 ноември) депутатът от ГЕРБ – актьорът Евгени Будинов обяви, че в сектора на сценичните изкуства всички заплати ще бъдат вдигнати с 10 процента. Той подчерта и че през 2021 г. театрите ще получават своите заплати, осигуровки и средства за режийни разходи, дори и в условия на пандемия и при въведените противоепидемични мерки. Будинов не пропусна да благодари на управляващите, че са оставили театрите да работят – дори и на 30 процента. По време на гласуването на бюджета на Министерството на културата ( в размер на 245 млн. лева) депутатът от „БСП за България“ Нона Йотова отбеляза, че средствата от 8 млн. лева за подкрепа на творци, представители на независимия сектор, са недостъчни – нещо, на което и в. „БАНКЕРЪ“ обърна внимание. Депутатът от ГЕРБ – музикантът Калин Вельов побърза да я опровергае – към независимия сектор били насочени 22.5 млн. лева от началото на пандемията, които вече са разпределени или разпределят чрез програми на Национален фонд „Култура“ и Министерството на културата и ще обхванат и следващата година. За отбелязване е, че при няколкото сесии на кандидатстване за подпомагане пред Национален фонд „Култура“ правеше впечатление, че сред подкрепените артисти на свободна практика рядко попадаха художници. Вероятна причина за това е, че те не отговаряха на предварителните условия – творците да са самоосигуряващи се и средномесечният им осигурителен доход за 2019 г. да е бил до 1 000 лева. Освен това един от задължителните документи, който творците трябваше да представят, бе заверено копие на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 година.
