В добрите години българите отскачаха за евтин шопинг до Австрия, Италия, Англия и дори Ирландия. А по-непретенциозните – до Турция. Преди COVID-19 беше лесно, имаше нискотарифни полети до Лондон и Милано дори от Летище Пловдив. Така за един уикенд пловдивчани съчетаваха туризъм с пазаруване главно на маркови дрехи. На българо-турската граница пък винаги имаше опашка от коли и Гранична полиция въобще не се учудваше на пълните багажници с храни, перилни препарати, памперси и между другото някоя дреха. Фиксингът на турската лира спрямо българския лев се следеше осторожно и шопингът ставаше все по-изгоден. Особено в Одрин – като най-близкото възможно място.
Пандемията промени всичко за броени месеци. Има известна надежда нещата да се върнат на мястото им скоро. Преди дни от Летище Пловдив обявиха, че възстановяват полетите до Лондон Станстед с нискотарифния превозвач Райънеър. На първо време на отиване ще плащаме 15 евро, а на връщане – 42 евро. Изисква се обаче PCR тест, направен най-късно три дни преди датата на отпътуване. От 1 юни пък на „Капитан Андреево“ могат да се правят PCR тестове на много ниска цена – около 20 евро, а резултатът ще излиза за 30 минути. Това, разбира се, не е цялата цена на изследването. То ще се дотира от одринските власти, а целта е ясна – да се възобнови алъш веришът в пограничния район, който се движи в голямата си част от българи. Със сложния въпрос се беше заела Търговско-промишлената палата в Одрин и в крайна сметка намери компромисно решение.
И в периода на затворени граници или силно затруднено преминаване обаче шопингът не замря съвсем. Предприемчиви търговци намериха цаката как да посредничат на българските си клиенти от разстояние, като им спестяват жегата в рейсовете за бързи шопинг екскурзии и блъсканиците на одринската Сарачлар или Капалъ чарши в Истанбул. Нароиха се много специализирани фирми, които работеха като „склад за събиране на поръчки”. Турските магазини изпращат там поръчките, тъй като малко от тях правят доставки в чужбина, а посредниците събират пратките и пращат по куриер в България.
Този бизнес толкова процъфтя, че се стигна дори до абонаментна система – плащаш такса от 25 лева и за срок от три месеца имаш право на десет доставки с единственото условие пратките да не надвишават 10 килограма. Част от парите са комисион за услугата, а с друга се поемат митническите такси и данъци. Заради евтината турска лира пазаруването по този начин пак излиза на сметка. Така например една детска тениска, купена от турския магазин на голяма верига, излиза 5 лева, а летен комплект от две части за момче – 13 лева. Модерни дамски дънки също са толкова. Отделно от това регулярно има намаления. Дрехите обаче съвсем не са единствената цел за покупки на нашенците. От там се пазаруват храна, пердета, завеси, обзавеждане, та дори и мебели. С включена доставка стоките отново излизат по на сметка, отколкото закупени оттук. Напоследък големите турски строителни и мебелни магазини дори назначиха представители за България – българи, които обикалят по адресите на потенциалните клиенти, показват мостри и макети, взимат мерки и организират монтажа на место.
Адрес за покупки
Схемата „адрес за покупки” всъщност не е нова. Когато след Нова година Брекзит сложи край на евтиното пазаруване от Англия, се родиха тези посредници. В първите зимни месеци дейността им буксуваше заради неяснотите около митническата политика, тъй като Великобритания вече не бе член на ЕС и търговията се усложняваше. Покупките онлайн обаче се оскъпиха доста и много от хората се отказаха от този пазар.
Броихме по хилядарка за лаптоп в хоум офиса
Хоум офисът, онлайн обучението и изолацията заради коронавируса доведоха до значителен ръст в покупките на лаптопи. И понеже гореспоменатите събития бяха неочаквани, хората предпочитаха да купят техниката на изплащане. Ако през спокойната 2019 година клиентите са купували преносими компютри за средно 450-500 лева, през миналата средната им цена се удвои до 900-950 лева, сочат данните на БНП Париба Лични Финанси.
Това доказа, че пандемията моделира по нов начин потреблението на хората и те купуваха на изплащане по-скъпи стоки, които да им помагат да работят и учат дистанционно, да са свързани със света и да повишат комфорта в домовете си, коментират експертите. Това е и причината осем от десетте стоки в традиционната класация „Топ 10 на стоките на изплащане” да са с по-високи средни цени в сравнение с 2019 година. Тук влизат лаптопите, смартфоните, телевизорите, климатиците, хладилниците, диваните, обзавеждането за спалня и матраците.
Хората купуват по-скъпи смартфони, тъй като разбират, че тези устройства не са само за комуникация или разглеждане на публикации в социалните мрежи. През последните години смартфонът се доказа като важен инструмент за българите и те използват мобилните си устройства за банкиране, като дигитални портфейли, като „конферентни зали“ за срещи с колеги, като „класни стаи“ и за комуникация с приятели и роднини.
Дебнем за промоции в мола по Фейсбук
Моловете бяха едни от най-засегнатите търговски обекти по време на пандемията. Локдауните затваряха тях, защото бяха големи, докато малките магазини и дюкянчета извън ритейл центровете продължаваха да обслужват клиенти. В резултат много от наемателите се замислиха дали да не освободят площите си в мола и да отидат някъде на „независима територия“, в обособен магазин в централната градска част например. И тенденцията започна да се обръща. Преди пандемията много от търговците по Главната в Пловдив опразниха магазините си именно за да се преместят по моловете. Нищо чудно сега да видим обратната миграция, особено ако ситуацията със заразата се влоши отново. В крайна сметка, според проучване на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton се стигна до друга промяна – наемите за нови търговци, които тепърва искат да влязат в огромните търговски центрове, паднаха. В Пловдив, Варна и Бургас наемите в момента са около 25 евро на квадрат, обобщават от компанията.
Докато траеха локдауните, голяма част от търговците по моловете минаха онлайн. Според Българската ритейл асоциация това доведе до ръст от средно 60 на сто на база предпандемичните нива, но пък оборотите във физическите магазини паднаха с между 20 и 50 на сто. След всяко отваряне търговците се опитваха да „поиграят” с цени и промоции и шопинг маниаците с радост отбелязваха, че евтиния наистина има. Но пък главно на модни колекции, които излизат от обращение заради идването на нов сезон.
И сега истинските любители на пазаруването следят трескаво фейсбук съобщенията на веригите, от които пазаруват. Защото промоции наистина има, с 10-20, че и 50% от редовните цени. Има схеми „купуваш три, плащаш две“ или специални няколкодневни отстъпки. А идеш ли веднъж в мола, няма как да влезеш само в един конкретен магазин. Ето защо и мениджмънтът на огромните търговски центрове залага на много странични мероприятия и събития, които да привлекат хора. Защото по замисъл молът не е просто място само за пазаруване, а за цялостно преживяване, както казват познавачите.
Българи в Германия, зажаднели за сладки родни плодове, поръчват и плащат прескъпо само и само да се сдобият с български череши. Това става ясно от една от фейсбук групите „Balgari v Nurnberg“. В нея Осман Мехмедов е публикувал снимки на тарелки с апетитно изглеждащи череши, а над снимките е отбелязал: „Български череши от Перущица, цена 4 евро килограм“. Под поста му валят поръчки от 2 и 3 килограма, както и мнения от опиталите вече родните плодове. Други пък питат как и къде могат да си поръчат или закупят. От поста става ясно, че хората живеят в чужбина.
Първите череши в страната ни се появиха на пазара още преди Гергьовден, като цената им бе 30 лв. за килограм. Те бяха внос от Гърция и затова цената им се оказа много висока за масовия потребител у нас. В момента на пазара в Пловдив се предлагат ранни череши, които тази година закъсняха малко заради по-хладното време. Също така късният сняг изненада цъфналите дръвчета. Около 1 юни се очаква на пазара да излязат по-вкусните и добре узрели череши, коментират запознати. В момента цената на плода се движи между 4 и 6 лв. Българските ягоди пък се предлагат между 3,50 и 5 лв.
Българи в чужбина поръчват родни череши онлайн
Най-големите черешови градини се намират край Пловдив. Те са в района на Перущица, Брестник и Куклен.
Влизаш за потник, излизаш с палто
Клиентите в магазините за дрехи втора ръка са два вида – едните наистина имат по-оскъдни доходи, но искат да са облечени добре, а вторите, по-интересните, са тип ”откриватели”. Те имат достатъчно пари да пазаруват от лъскави магазини, но пък изпитват истинско удоволствие от намирането на „находки” за жълти стотинки. Така мисли Наталия Донева, която от години пълни гардероба си със second hand. Не ходи по такива магазини целенасочено за нещо конкретно, защото има вероятност никога да не го намери. Пазаруването тук е малко от типа „влизаш за потник, излизаш с палто или есенно яке”, смее се дамата. Привлечена е от тях заради качествените и изключително запазени стоки на ултраниски цени. „Ето, днес си купих чисто нови еспадрили за 5 лева“, доказва думите си, като стиска пакета с обувки. Иначе влязла в магазина за… риза.
Ценовата политика на магазините second hands е другото, което ги прави различни. Обикновено веригите обявяват една цена (на килограм или фиксирана), която е валидна за определен период от време. После следват намаленията, но пък винаги съществува рискът някой да е грабнал най-отбраната стока, особено ако е от най-масовия размер. Ако е твърде голяма или твърде малка роклята, ризата или блузата, има шанс наистина пазарлъкът да стане буквално за левчета.
Наталия обяснява, че доста често отскача до магазините втора ръка просто ей така, да види какво има. При предишната визита си е купила ново сако за 4 лева и пола в тон за 2 лева. О, и шалчета за по левче. „Има и „кофти ситуации”, когато например купуваш панталон за 3 лева, който обаче трябва да се скъси, и шивачката ти иска за услугата 5 лева“, разказва клиентката.
Ценовата политика на магазините second hands е другото, което ги прави различни. Обикновено веригите обявяват една цена (на килограм или фиксирана), която е валидна за определен период от време. После следват намаленията, но пък винаги съществува рискът някой да е грабнал най-отбраната стока, особено ако е от най-масовия размер. Ако е твърде голяма или твърде малка роклята, ризата или блузата, има шанс наистина пазарлъкът да стане буквално за левчета.
Наталия обяснява, че доста често отскача до магазините втора ръка просто ей така, да види какво има. При предишната визита си е купила ново сако за 4 лева и пола в тон за 2 лева. О, и шалчета за по левче. „Има и „кофти ситуации”, когато например купуваш панталон за 3 лева, който обаче трябва да се скъси, и шивачката ти иска за услугата 5 лева“, разказва клиентката.
Наблюденията са, че кризата съвсем не се отрази на любимите <210> магазини. Винаги има хора, включително и много мъже напоследък. Майките с малки деца обожават втората употреба, защото детските дрешки по принцип са много скъпи, а и служат за твърде кратък период от време.
Още в началото на пандемията веригите за дрехи втора употреба официално посочиха, че облеклата се дезинфекцират и няма опасност от пренасяне на зараза чрез тях, независимо от кой край на света идват.
За какво си харчим парите в пандемията:
Заровихме милиарди по аптеки и дрогерии
Знаете ли за какво харчим най-много пари? Изключваме пълненето на хладилника с храна и напитки. От нехранителните стоки с много голям дял са лекарствата и медицинските изделия. Българите са хвърлили над 3 млрд. лв. за покупки на дребно, при това през 2019 г., когато никой и не предполагаше, че ще паднем в хватката на COVID-19, предпазните маски, витамините, имуностимулатори и дезинфектантите. Това сочи изследването на Националния статистически институт (НСИ), оповестено в края на миналата година, но с данни за 2019 г. В края на тази година ще научим как са се променили паричните потоци в пандемичната 2020 г. Много е възможно 3-те милиарда, оставени по аптеки и дрогерии, да са станали 6. Номер едно обаче тогава са били харчовете за горива – над 6 милиарда, и това също е леснообяснимо. В спокойната година близо два милиарда лева сме похарчили за дрехи и кожухарски изделия и още 500 милиона лева за обувки. Със сигурност промени в данните ще има и тук заради ограниченията за пътуване, временно затворените молове и липсата на необходимост от нови дрехи заради стоенето у дома.
И още един извод от НСИ, който няма да учуди никого – за 10 години дрехи и обувки поскъпнаха с над 40%. Разбира се, за това време работната заплата и наемите на търговски площи и стандартът на живот също са нагоре.
Наблюдателите на търговията на дребно считат, че сега предстои „потребителското избухване”. Хората са спокойни, че пандемията е под контрол заради ниските цифри за заразени на Здравното министерство. Освен това идва лято, когато по принцип сме по-лежерно настроени и склонни на харчове. От трета страна, заради ограниченията през миналата година хората спестиха немалко пари, които сега би трябвало да си намерят приложение в икономиката./Вестник Марица
