Настояват за 800 лв. минимална заплата в следващите 18 месеца

Настояват за 800 лв. минимална заплата в следващите 18 месеца


През последните дни сме свидетели на обществено-политическо напрежение, съпроводено с граждански протести в София и в някои от останалите градове на страната.

Свободата на словото, правото на сдружаване и на протести са в основата на демокрацията. Ето защо, настояваме за мирно протичане на протестите и недопускане на каквито е да форми на насилие. Апелираме всички опити за провокация и нагнетяване на напрежение да бъдат пресичани в зародиш и да се спазват най-добрите демократични практики, заяви синдикатът КСНБ в своя позиция.

В основата на гражданското недоволство КНСБ открива наслагвани с години проблеми, които през последните месеци се изостриха допълнително заради кризата, породена от пандемията с COVID-19.

Несправедливата приватизация в годините на прехода даде огромни предимства на отбран елит и обрече на мизерия мнозинството от българския народ. Протичащите сега процеси на преразпределяне на собствеността са белязани от корупция и задкулисни сделки, които пораждат взривоопасно обществено недоволство от наглото поведение и чувството за недосегаемост.
Независимо от двуцифрените ръстове на работните заплати, които постигнахме през последните години, фактите и числата говорят, че доходите в България остават най-ниски в ЕС. Гневът на хората, че очакванията за ръст и достигане на средноевропейските нива не се оправдават, е разбираем и справедлив. Те искат достоен живот и сигурно бъдеще в своята родина, а не в чужбина. През следващите 18 месеца КНСБ настоява минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната за страната 1700 лв. – напълно постижими цели.
Неравенствата в доходите се задълбочават, като намаляващ брой лица концентрират все повече от общия национален доход. През 2000 г. най-богатите са притежавали 3 млрд. лв., а сега разполагат вече с 23,2 млрд. лв. от общия доход в икономиката ни. Обезлюдяването на цели региони в страната и миграцията към големите градове поражда огромни териториални диспропорции и предизвиква нови социални, екологични, демографски и икономически проблеми.
На този фон данъчната ни система продължава да е изключително несправедлива. Плоският данък задълбочи неравенствата и от „стимул” се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Това допълнително натоварва и без това бедния български гражданин. Хората очакват промяна в данъчната система, която да води към по-справедливо облагане и повишаване на разполагаемите средства за ниско и среднодоходните домакинства.
КНСБ застава зад своите дългогодишни искания за промени в Конституцията, които да прогласят основни социално-икономическите права на гражданите, като определяме за най-важни от тях: конституционно гарантирано право на колективно трудово договаряне; конституционна забрана на детския труд; правото на трудещите се граждани на закрила срещу безработица; както и право на гражданите на индивидуална и колективна жалба пред Конституционния съд.
КНСБ настоява час по-скоро да започне изпълнението на подписаното на 17 юни Национално тристранно споразумение между социалните партньори, обхващащо ключови въпроси, като: енергийната сигурност, гарантирането на надеждни доставки на ток за всеки гражданин и фирма; предизвикателствата пред енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство; доходите и работни заплати в бюджетните сфери и частния сектор; мерки, свързани с демографската криза, социалната защита, пазара на труда и бизнес средата. Забавянето на тези решения носи огромни рискове и непредвидими последици.

Независимо какъв ще бъде изходът от настоящата политическа и институционална криза, очертаните проблеми и приоритети следва да бъдат в дневния ред и управленската визия на всяко българско правителство – сега и в следващите години.

Още по темата