Основният финансов ресурс в системата на образованието, който в последните години отиваше за повишаване на учителските заплати, сега ще се пренасочи към купуване на устройства за деца и учители. В същото време възнагражденията в гилдията ще се поддържат на нива 120% от средната заплата за страната и ще растат заедно с нея. Имаме обаче много голям проблем с родителите и са нужни целенасочени усилия за промяна на техните нагласи.
Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев, който участва онлайн в XIII Национална педагогическа конференция „Дистанционно обучение в мултикултурна среда“, организирана от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.
„Тази година планираме 6-7, дори 10 г. напред и готвим стратегическите документи и оперативните програми, които ще се изпълняват до 2029 г.- Готвим проекти и по новите инструменти на ЕС, в това число и на Фонда за възстановяване. Във всички тях ще заложим ускорена модернизация на материалната база и дигитализация на училищата.
Това се надявам да залегне и в платформите на политическите партии и в навечерието на предстоящи избори“, обяви Вълчев.
В последните 3-4 г. увеличението на средствата за образование в 80% е било насочено към увеличаване на възнагражденията на учителите. Поддържането им на ниво 120% от средната заплата за страната ще изисква по-малък ресурс и ще има възможност за много по-голяма инвестиция в дигитализация на училищата.
„В краткосрочен период не можехме и не можем да купим устройства на всички деца. Но могат да се купят десетки хиляди, дори стотици хиляди устройства, през следващите 2-3 г. – за училищата, които при нужда от превключване към дистанционно обучение да ги предоставят на учениците, включително и в режим на взаимопомощ – защото някъде необходимост може да има за 20% от децата, а другаде – за 80%“, каза Вълчев.
Другият приоритет е изграждане на STEM центрове, които на първо място да преобразят кабинетите по математика, информационни технологии и природни науки – там, където има най-голям проблем да се мотивират децата да учат. Не само от уязвими групи, уточни министърът.
До дни ще бъде публикуван списъкът на първите одобрени, но много вероятно е до края на годината да се финансират още.
„В следващите години задачата ни е да финансираме всички такива проекти – малки за най-малките училища до 80-100 деца, средни – за училищата до 300 деца и големи – при повече ученици. Важно е в училищата да има модерна STEM среда – не просто проекти за ремонт и модерно оборудване, а идеи, които променят и модела на учене“, поясни Вълчев. До март-април догодина ще има още 20 млн. лева за STEM учебна среда.
„По отношение на това накъде да вървим имаме относителен консенсус, но остава предизвикателството как ефективно да прилагаме мерките – най-вече по отношение на десегрегацията. Основно предизвикателство ни остава работата с родители. Трябва да активизираме работата по механизма за обхват. В следващи години това, на което не сме акцентирали достатъчно, но трябва да допълним към целия списък от дейности, е целенасочена работа за промяна нагласите на семействата. Ние имаме отделни проекти, но трябват и системни решения. Защото най-големите неравенства идват от отношението на родителите към образованието. Това трябва да е свързано включително и с ограмотяване на част от семействата“, заяви министърът.
За начало с една национална програма ще се стимулира и мрежовият подход.
„Системата много повече може да се развива не в резултат на мерки, указания и програми от МОН, а на енергията, която има в училищата и учителите.
Трябва да направим партньори и родителите. Тази година имаме национална програма за тях, но всичките взети заедно не можаха да направят толкова, колкото направи извънредната ситуация. Родителите видяха, че може да се разчита на системата и на преподавателите. Работата им е неблагодарна – резултатът идва със закъснение. А понякога много хора са склонни да забравят колко е допринесъл за тяхното развитие учителят – каза Вълчев. – Ние имаме проблем дори с ангажираните и отговорни родители – често в желанието си да дадат най-доброто на децата си те са по-скоро консервативни, по-скоро са против промените, които правим. Искат ранна сертификация на системата, склонни са робуват на предразсъдъци за това къде е добра средата и къде не в зависимост от социално-културния профил на учениците. Тоест имаме голям проблем с разговора с родителите и трябва да намерим ефективни подходи. Надявам се и мрежовият подход да подскаже решения, които някои училища вече са намерили в своята общност“./Вестник Марица
