След прекарана инфекция с коронавирус организмът изгражда имунна защита. Но колко голяма е тя и може ли наистина да ни предпази от повторно заразяване? Този въпрос интересува не само преболедувалите COVID-19, но и ваксинираните, които се питат след колко време и до каква степен са защитени. Търсейки отговора, хората често прибягват до тестовете за изследване на наличните антитела. Но до каква степен може да им се вярва? Отговорите дава „Дойче Веле”.
Колко вида са тестовете за антитела и по какво се различават?
Към момента се предлагат два вида тестове за определяне на антителата срещу SARS-CoV-2. Единият показва само дали те въобще са налични, докато другият изследва и тяхната ефективност.
Първият тест може да установи дали инфекцията вече е прекарана или не, той може принципно да се направи и в домашни условия. Вторият вид – за наличието на антитела с неутрализиращ капацитет, се прави в лаборатория. При него в кръвния серум на пациента се вкарват части от коронавируса, за да се установи колко „добре” биват отблъснати.
Макар и двата теста да не гарантират 100% сигурност, може да се каже, че „положителният тест за антитела с неутрализиращ капацитет почти винаги означава, че човек е защитен”, обяснява Томас Лоренц от Синдиката на германските лабораторни лекари. Според него особена полза от първия вид тестове няма. „Не виждам защо трябва да се правят такива тестове, освен ако някой не иска да установи дали вече е прекарал заразата”.
Имунологът професор Карстен Вацл отбелязва, че тестовете за антитела с неутрализиращ капацитет са по-прецизни, но и обикновените дават отговор за степента на защита. Причината е, че съществува връзка между нивото на антитела и нивото на антитела с неутрализиращ капацитет. На този етап обаче е трудно да се каже какво ниво на антитела е необходимо, за да е сигурен човек, че е напълно защитен. „При други вируси можем да определим това, но за коронавируса още е рано”, казва професор Вацл.
Какви видове антитела има?
Интерес представляват основно три вида антитела. Първите два – т.нар. IgA и IgM антитела се появяват в резултат от първоначалната реакция на организма срещу вируса. Те се образуват бързо, но нивото им в кръвта спада за относително кратко време след инфекцията в сравнение с тези от третата група: така наречените IgG антитела. Те се образуват от „клетките на паметта”, някои от които могат да останат в тялото дълго време. Те си „спомнят”, че вирусът Sars-CoV-2 е враг. „Всеки, който има „клетки на паметта”, може бързо да произведе много нови антитела, ако е необходимо”, обяснява професор Вацл.
Кога има смисъл от тест за антитела?
Тялото започва да произвежда IgG антитела едва няколко дни след инфекцията. Следователно, тестът, който проверява за този тип антитела, не бива да се прави преди да са изминали поне две седмици от заразата.
Ако обаче тестът проверява наличието на IgM антитела, е напълно възможно той да бъде отрицателен няколко седмици след инфекцията. Но тестовете за IgA и IgM не се правят масово, обяснява Томас Лоренц.
А ако тестът за антитела е отрицателен?
Това не е означава непременно, че защита срещу вируса не съществува. „Има хора, при които инфекцията е преминала леко и концентрацията на антитела спада бързо”, обяснява професорът по вирусология Маркус Панинг от университетската клиника във Фрайбург. Въпреки това и те може да са защитени от повторно заболяване.
Причината е, че освен различните видове антитела, организмът има и друг способ за защита – т.нар. Т-клетки. За разлика от антителата, те не атакуват вируса, за да предотвратят заразяването на клетките, но пък унищожават заразените с вируса клетки и така играят важна роля за имунния отговор. Който иска, може да се тества и за наличието на Т-клетки – лабораториите предлагат и тази възможност./ Вести.БГ
