Евлоги и Христо Георгиеви са родени в град Карлово в българските земи, които тогава са били включени в пределите на Османската империя. Евлоги (Евлоги Георгиев Недев както е пълното му наименование) е роден в Карлово на 3 Октомври 1819 година, а брат му Христо (Христо Георгиев Недев) е роден също в Карлово през 1824. От петте деца в семейството остават живи само двамата братя. Тяхният род е един много стар карловски род. Родът им е доста буден за времето си и изпращат двете момчета да продължат образованието си. Първоначално завършват Карловското училище под ръководството на Райно Попович.
После те учат първо в Пловдив, като след завършване на гимназията се завръщат в родния си град за да учителстват. През 1837 година заминават за Галац (Румъния), а после за Букурещ. Защо точно за там? Ами защото по това време двете крайдунавски княжество Влашко (или Влахия-днешна Румъния) и Молдова се радват на един по – свободен статут. Благодарение на гърците – фанариоти през XVI век тук за разлика от земите на самата османска империя кипи книжовна и просветна дейност. А през XVII и XVIII век благодарение на политиката на Австроунгария и Русия в тези земи се инвестират капитали, за да бъдат превърнати в своеобразен буфер срещу Османската империя. Там са събрани едни от най – прогресивните емиграции – българска, гръцка, сръбска, тук са и канторите на богати евреи, и не на последно място тук са и някои от централите на революционните комитети.
Тук свободно се издават български вестници и книги. Евлоги успява да натрупа солидно богатство още на възраст 18 години и се превръща в един от най – богатите мъже в Европа. Ето го и първият малко известен факт: Неговото богатство не се основава на измами и злоупотреби, а на напълно законни производства и банково дело!!!!!!! Така той печели доверието на всички – българи, австрийци, гърци, местни (власи – румънци), евреи и др. Всички поради честността му прибягват до неговите услуги и посредничество. Става пазител и на държавни (румънски) капитали.
За тях получава солидна комисионна. Бизнесът му е легален и в Османската империя, и в Австрия и в Румъния. Ето и вторият малко известен факт: Евлоги и Христо не са само дарители и благодетели на българската държава. Те са благодетели и на румънската държава, поради което с държавен указ им се предоставя румънско гражданство. Ако днес попитаме румънците, те ще кажат, че Евлоги и Христо са румънци. Те наистина строят изцяло със собствени средства болници, сиропиталища, старопиталища и църкви предназначени само за румънци, т. е строят едни болници и учреждения само за българи, които даряват на българската общност, а други, предназначени само за румънци, те даряват на румънската държава. Финансират и издаването на румънски вестници и книги, както и първите литературни опити на млади румънски поети и писатели. Също са създавали социални кухни за бедни хора без оглед на произход. Евлоги и Христо са били нещо, което ние с вас днес наричаме „космополити“ или „граждани на света“ или „дете на света“.
Но ето го и още един малко известен факт, който ме кара да вярвам, че те лично за себе си са се чувствали преди всичко българи!!!!! Това е фактът, че по време на Съединението на княжество България с Източна Румелия, Румъния е била готова да нахлуе с редовна войска и опълчение и да удари България в гръб. Един голям тогавашен румънски вестник е бунел народа създавайки антибългарски настроения и го е подготвял за война.
Правителството също е било антибългарско. Евлоги една ранна сутрин отива при министъра, дарява огромна сума пари за довършването на държавната болница в Букурещ, както и за построяването на друга държавна болница в друг областен румънски град, после дарява и голяма сума пари на вестника и така спира антибългарската кампания на тогавашното румънско правителство. Подобни намеси в политиката двамата братя имат и по време на Балканските войни.
А иначе историята вие я знаете!!! Ето това е, скъпи приятели, нека се поучим от техния живот!!!!
Взето от стената на Павлина Етова
