Европейският парламент прие резолюция за укрепване на свободата на медиите. Документът, чийто съдокладчик от името на групата на социалистите е Елена Йончева, беше одобрен от 553 евродепутати.
С резолюцията се призовава за бюджет на ЕС, в който има средства в подкрепа на независимата журналистика. Изисква се европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.
По думи на Йончева напоследък разследващата журналистика отсъства. Според нея от първостепенна важност са защитата на разследващите журналисти и финансирането на работата им, така че да са независими от националните правителства.
В документа по предложение на българския евродепутат се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите. Осъжда се и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях. По настояване на Йончева се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани т.нар. SLAPP дела. Тя обаче уверява, че това не означава, че тези, които публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. Целта по нейни думи е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция.
Бяха подкрепени и още няколко предложения на българския евродепутат. Сред тях е идеята да се въведат стандарти за медийна свобода в целия ЕС, тъй като в момента съществуват големи различния между държавите членки.
Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си и да се гарантира достъп на медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, както и до информация от публичен интерес и до публични събития, особено с участието на представители на правителството.
Йончева настоява публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти, а държавите членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации.
Друго предложение е жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи.
Предлага се и компаниите, които управляват медийни социални платформи, да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата.
Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент, иска още Йончева.
ЕК и страните членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията.
В резолюцията са заложени и мерки в подкрепа на медиите, които са пострадали от пандемията. Евродепутатите призовават ЕК и страните членки да приложат помощи за възстановяване и защита на работните места, както и за издръжката на журналистите, за подпомагане на компании и за финансиране на обществени медии през икономическия план за възстановяване от кризата с коронавируса.
Те припомнят предложението си за създаване на постоянен фонд за журналистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027. Целта е той да подпомогне преодоляването на кризата, включително чрез директна финансова помощ за независими журналисти и медии, за журналисти на свободна практика и самонаети медийни работници.
