През миналата година линията на бедност* общо за страната e 413.04 лв. средномесечно на човек от домакинство. При този размер бедните у нас са били 1.586 млн. човека, или 22.6% от населението на страната, съобщават от националната статистика. Този брой е равен на бедните преди пет години (2015 г.). Но през 2016 и 2017-а хората под линията на бедност са били повече.
В сравнение с 2018 година линията на бедност малко се повдига (със 17.6%), а относителният дял на бедното население нараства. Системата за социална защита има съществено значение за съкращаване на бедността, а числата са повече от категорични. Данните за миналата година показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.6 до 29.6 процента. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.2 процента.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58.9% за миналата година), като рискът от бедност при безработните мъже е по-висок в сравнение с безработните жени.
И една, може би добра, новина. През миналата година делът на бедните сред заетите лица в най-активната възрастовата група – 18-64 години, намалява спрямо 2018-а до 9 процента. Но и тук трябва да се направят някои уточнения. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е по-нисък от този при мъжете от същата категория.
Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при работещите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование (55.5%). С нарастване на образователното равнище броят на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за хората с основно образование и над седем пъти за българите със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е само 2.5 процента.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с човек на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през миналата година в сравнение с 2018-а се наблюдава при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.5%).
Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее един човек над 65 години, рискът от бедност е по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години.
*Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
