Най-много у нас печелят IT специалистите, и то ако са с диплома от Софийския университет.
Националната рейтингова система подрежда компютърните спецове най-високо в скалата по показател средномесечен облагаем доход – с 2777 лв. На второ място са завършилите математика – с 2673 лв., следвани от висшистите с диплома по компютърна техника – 2224 лв., добив на полезни изкопаеми – 2145 лв., металургия – 2093 лв.
За някои специалности, сред които икономика, информационни технологии и компютърни науки, от голямо значение е в кой университет е завършена тя. В зависимост от това хора с еднакъв ценз, но с диплома от различни вузове, са с разлики в пъти между доходите и заетостта.
Националната рейтингова система, данните от която за 2020 г. бяха оповестени днес, класира вузовете, отчитайки 100 индикатора, които измерват различни аспекти. Сред тях са учебният процес, учебната среда, социално-битовите и административните услуги, научната работа, престижът, реализацията на пазара на труда, доходите и регионалната значимост.
От началото към днешното десето издание се отличават 4 трайни тенденции, обясни Георги Стойчев от екипа, редил класациите.
Първата е свързана с това какво се учи повече и какво – от по-малко студенти.
В момента повече младежи следват за лекари, учители, в сферата на сигурността, за инженери и в някои изкуства. В сравнение с преди 5-7 г. намалява драстично числеността на бъдещите юристи, икономисти, политолози и специалисти по администрация и управление.
В ситуацията на пандемия важен детайл е, че в последните 7 г., въпреки общото намаляване на студентите с 18%, тези в направление „Медицина“ са се увеличили двойно, а от 2013 г. насам – със 108%. Тогава са били 6000, сега в медицинските университети се обучават 12 500 младежи.
От една страна това се дължи на повече чужденци, ръстът при които е с 56 на сто, но има и 14% повишаване на броя на нашите младежи.
Същите процеси вървят и в специалностите стоматология, фармация и в направление „Здравни грижи“. Спрямо 2103 г. броят на студентите, които учат за медсестри и акушерки, е нарастнал с 37%, но въпреки това има дефицит на такива кадри.
Ръст бележи и образованието в областта на педагогиката – с 42 на сто спрямо 2013 г. Така тя излиза на второ място като най-популярна и желана специалност след икономиката, като измества „Администрация и управление“.
В същото време при общо намаляване на студентите с 20% по демографски причини, с 40-50% по-малко младежи вече учат най-масовите доскоро специалности – икономика и администрация. Колкото повече се свиват бройките в тези направления, толкова повече расте реализацията на завършилите.
В същото време на пазара на образованието остават вузовете, които дават по-качествено образование в тези сфери. Ако в университетите от ТОП 3 в тези направления преди са учели 29% от младежите, сега този дял достига 42 на сто.
Втората трайна тенденция е подобряването на реализацията на висшистите в българската икономика. През 2015 г. в нея са се вливали 47%, сега са 51 на сто. Също така повече от завършилите работят на позиция, изискваща висше образование.
Осигурителният им доход се е покачил от 2013 г. с 58%, а облагаемият – с 50 на сто, като най-бързо растат доходите в металургията, математиката, компютърните науки и добива на полезни изкопаеми.
Третата обнадеждаваща тенденция е повишеният брой научни публикации в международни списания, който според различни бази данни се е покачил от 50% до двойно. С най-голям индекс на цитируемост е СУ, следван от МУ-София, Пловдив и Варна.
Четвъртият извод, който се забелязва при сравнение между данните от последните години, е удвояването на чуждите студенти у нас. Били са 4 на сто, а сега 8% – приблизително, колкото в Швеция, Финландия, Словакия, Португалия. За сравнение, под 4 на сто са чуждестранните студенти в Гърция и Полша, около 6% в САЩ, в Германия и Великобритания обаче достигат съответно 15 и 18%.
Най-много чужденци у нас идват да учат медицина, стоматология и ветеринарна медицина.
В същото време намалява броят на абитуриентите, които заминават да следват в чужбина. Преди 5 г. висше образование зад граници са предпочитали 7% от завършващите средно образование, сега делът им е 5 на сто.
Най-много първи места в Националната рейтингова система има Софийският университет – той е лидер в 21 направления от общо 30, в които обучава. ТУ води в 6 от 11-те, по които предлага специалности, а МУ-София – в 4 от 5. Следва Химикотехнологичният университет – с 3. След тях с по 2 са Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският.
Свърши горивото на масовизацията във висшето образование, обобщи транйните политики в последните години министърът на образованието Красимир Вълчев. И добави, че освен вече предприетите реформи, са нужни още. Една от тях е свързаност и сътруднничество между висшите училища, вместо конкуренция. Трябва също да залагат на по-комплексни програми, които да се надграждат със специфични магистратури.
„Българските университети разбраха, че свършиха годините на бързото трупане на приходи и сега е важно качеството. Имаше времена, когато бяха тръгнали да консумират репутацията си. Ако сега искат знак за качество, трябва да карат студентите да учат цяла година, всяка седмица с проекти, а не от изпит на изпит – каза Вълчев и отбеляза, че на този фон академиите по изкуствата са задържали в най-голяма степен нивото. – Следващите месеци и години им предстоят разговори как да карат студентите да учат именно по този начин. Не да ги е страх, че при два проекта на семестър те ще избягат. Ако това се случи, университетите няма да изгубят финансирането за тях“./Вестник Марица
