Едни го наричат безразсъдно смел, други го смятат за авантюрист, трети пък направо твърдят, че няма акъл в главата. Факт е обаче, че той винаги е в най-горещите точки на света. И работи като бодигард.
Името на пловдивчанина Краси Панчев нашумя в последните дни, след като стана ясно, че до последно е бил в най-горещата точка на света – Кабул, за да помага при евакуацията на европейците от дипломатическата мисия на ЕС. И след като успява да изпълни задачата и да хване последния самолет от размирното летище на афганистанската столица, от няколко дни се намира в американска военна база в Катар и чака полет за България. Засега обаче не е ясно кога ще се случи това.
Последните 13 години от живота на Краси Панчев като професионален телохранител на ВИП персони са го отвеждали винаги на места, където „въздухът трепери“ – Ирак, Ливан, Афганистан. През последната петилетка е на работа в дипломатическото представителство на Европейския съюз в Кабул като лична охрана на високопоставени лица. Само преди десетина дни Краси се прибира за малко в България, но на 13 август отново получава задача да замине за Кабул. Изобщо не се замисля и потегля, тъй като пак става дума за спасяване на човешки животи.
Обстановката в столицата на Афганистан по това време е критична, разказва Краси. Навсякъде тичат тълпи, които се блъскат, прескачат и мачкат. Свистят куршуми, загиват хора. Талибаните превземат последните позиции в Кабул и реално не можеш да разбереш кой какъв е. В тази обстановка групата трябва да се придвижи до размирното летище. Там, насред непрестанните ракетни нападения по въздух и с жива сила по земя, охранителният екип се налага да пази поверените му хора. Всички са гледали кадрите с тълпите, които тичат след самолетите и всеки гледа да се качи дори върху тях, а не вътре. Затова Краси и колегите му трябва да се включат в освобождаването на пистата и да помогнат за безопасното качване на охраняваните лица. В тази критична ситуация екипът успява да се справи с всички задачи и в крайна сметка американският военен самолет излита в понеделник в посока Катар. Оттогава Краси Панчев е в базата, където ги държат в нещо като бежански лагер. С него има още 7 българи, както и стотици граждани на други държави. Условията са мизерни, но ги крепи надеждата, че скоро ще бъде уреден полет, който да ги прибере в родината.
Именно за такива ситуации е трениран пловдивчанинът от дълги години. За професията бодигард човек трябва да има желязна психика, дисциплина, съобразителност, дипломация, дискретност, мускули и да владее бойни изкуства. Плюс готовност да се раздели с живота си, за да спаси друг, във всеки един момент. Това разказа Краси Панчев пред „Марица“ преди време, когато наш екип премина стрелково обучение под негово ръководство на специализирано стрелбище край Пловдив.
Роденият в Стамболийски мъж от малък мечтаел да стане военен. Затова след завършването на гимназията се записал да учи във Военното училище в Шумен. В биографията му следват 12 години в редовете на Българската армия – започва през 1996 г. от поделението в Трилистник и стига до последните 4 години от службата си като зам.-командир на взвод за специални операции в 68-а бригада специални сили в Пловдив. Зад гърба си има и участие във военна мисия в Ирак с Трети пехотен батальон, където е бил снайперист във взвод за охрана.
Скоро след напускането на армията през 2008 г. Краси Панчев минава в охранителния сектор и пътищата на съдбата отново го отвеждат в раздирания от войната Ирак. Започва работа в охранителна група, чиято задача е да пази американската военновъздушна база в град Балат, на 70 километра от Багдад.
„По онова време там вреше и кипеше. Беше истинска мелачка за месо. Всеки ден бойци на Ал Кайда ни атакуваха с минохвъргачки и често загиваха хора”, разказва пловдивският Рамбо. Нападателите действали бързо и чевръсто, като дълго време били неуловими. Минавали край базата, спирали колата, вадели от багажника минохвъргачката. За една минута изстрелвали няколко мини към американците, после прибирали оръжието и изчезвали.
Накрая обаче охраната им хванала цаката
Военните уредили дрон, с който да наблюдават действията им.
Краси си спомня една такава операция по задържането на нападател. Онзи пристигнал с джип, заложил миномета и произвел кратка канонада. После си прибрал оръжието и потеглил към вкъщи. Окото на дрона обаче го следяло от небето. То заснело как терористът спокойно спира пред дома си, влиза, потупва булката си по задника за „добър ден” и сяда да обядва. В същия момент военните нахлули в къщата му и го задържали.
Иначе в промеждутъците между опасните мисии Краси Панчев не бездейства и в България. Дали като стрелкови инструктор, или като обучител на гардове, той намира как да запълни времето си с това, което умее да прави най-добре. Вероятно затова през годините е стоял зад гърба на двама от най-маститите пловдивски бизнесмени, както и на мощен столичен бос./Вестник Марица
