На днешния ден през 1991 г. служебното правителство на Димитър Попов подписва първото споразумение на България с Международния валутен фонд.
Правителството на Димитър Попов, 81-во поред, е назначено с Указ № 168 от 22 декември 1990 г. на президента Желю Желев. Кабинетът е съставен от граждански експерти и представители на БСП, СДС и БЗНС. Разпределението на министрите е на квотен принцип 7:6:3:2. Кабинетът управлява страната до 8 ноември 1991 г., след което е наследен от правителството на Филип Димитров.
Програмното правителство на Димитър Попов е съставено в резултат на преговори между парламентарно представените сили в Народното събрание с първоначален срок половин година. Двете му основни задачи са да започне монетарната част от икономическата реформа, като освободи цените на стоките, и да подготви и проведе следващите местни и парламентарни избори.
Участието на България в МВФ и МБВР е предмет на обсъждане в Политбюро на БКП още през 1987 г., когато плановата икономика се задъхва от хроничен недостиг на средства. Това предложение обаче е отхвърлено основно поради становището на БНБ, че разкриването на „най-съкровените тайни“ на страната ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на България, която и така вече не е в състояние да погасява отпуснатите кредити в срок.
След промените през 1989 г. България е приета за член на МВФ на 25 септември 1990 година.
Финансовата помощ, която дава МВФ, обикновено се предоставя на траншове, които са обвързани със спазването на специфични условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии трябва да бъдат изпълнени преди да се отпусне следващия транш.
С активната подкрепа на международните финансови институции, и главно на МВФ, през 1989-1990 г. е формулирана стратегията на преход на страните от Централна и Източна Европа към пазарна икономика (първа е разработена и осъществена полската стабилизационна програма). Основните елементи на тази стратегия – финансова стабилизация и промяна на институциите, се възприемат и в България. Въпросът за последователността в стабилизационните мерки и институционалните промени в България обаче остава нерешен, защото „всичко трябва да се предприеме веднага“ в условията на политическа нестабилност (в периода 1990-1996 г. в България управляват седем правителства, като три пъти се провеждат и парламентарни избори).
Споразуменията, които България е сключила от 1990 г. до 31 октомври 2005 г. с МВФ, са осем.
Първо споразумение е едногодишно. То обхваща периода между 15 март 1991 и 15 март 1992 година. Подписано е от правителството на Димитър Попов. По него са предвидени покупки на специални права на тираж за 279 млн. и 60.6 млн. СПТ по т.нар. CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като компенсация за повишените разходи на България по вноса на енергийни ресурси във връзка с персийската криза. Поради неизпълнение на параметрите на споразумението последният транш не е получен.
Всички споразумения, с изключение на шестото, са от типа „Stand-by“, което значи обвързаност на получаване на кредита с достигане на определени икономически параметри, примерно определен размер на бюджетния дефицит.
Правителството започва работа в условията на „Лукановата зима“,
когато след мораториума върху плащанията по външния дълг България е банкрутирала. Икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват хранителни стоки. Търговията със Запада е невъзможна, защото банковите разплащания не функционират. България страда и от икономическото ембарго, наложено от ООН на Ирак поради войната в Персийския залив, защото очаква Ирак да изплати дълга си към нея. Освен всичко, от 1 януари 1991 г. СИВ отменя преводната рубла и съветските доставки на петрол и газ трябва да се плащат с твърда валута, каквато няма. Така доставките на петрол и газ почти пресъхват и през късната зима на 1991 г. икономиката е парализирана.
