Кристо с рисунки на проекта „Мастаба“, замислен за Абу Даби
Най-известният български художник в света – роденият в Габрово Христо Явашев – Кристо е починал в Ню Йорк на 84 години от естествена смърт. Това съобщиха негови сътрудници от Christo and Jeanne-Claude.
На 13 юни той щеше да навърши 85 години. Остави един недовършен проект -отложеното заради Covid-19 опаковане на Триумфалната арка в Париж. Той щеше да финансира изцяло сам реализирането му, продавайки макети и скици на бъдещото си произведение на изкуството. Обичайно тези своеобразни етюди се купуват за между 20 хиляди до 300 хиляди евро. Такъв е принципът на финансиране на всички проекти на Кристо, които той правеше съвместно със съпругата си – французойката Жан-Клод, преди тя да почине през 2009 година.С нея той се запознава през 1958 г. в Париж, а през 1964 г. двойката се премества в Ню Йорк. През 1994 г. Явашев променя артистичното си име „Кристо“ на „Кристо и Жан-Клод“.
Приживе Кристо признава, че му е трудно да отговори на въпроса какъв е точно – художник, архитект или скулптор. Изследователи на живота му обясняват това с факта, че когато Явашев напуска България през 1956 г. и изоставя следването си в Художествената академия, той е още в началото на обучението си – преди момента на профилиране. По онова време във висшето училище се учи всичко – скулптура, рисуване, архитектура. По-късно проектите му са определяни по-скоро като архитектурни – достатъчно е да си припомним по-известните му работи, заради които Кристо се смята за един от най-ярките адепти на „опаковането“ в изкуството. Явашев подчертава, че тази идея не е измислена от него, а има дълга традиция и последователи. При него обаче опаковането има две ясни цели – да подчертае пропорциите на предмета и красотата на обвиващия го материал и така да се обясни в любов – и на класическото изкуство, и на тъканта. „Любов“ в случая е дори „слаба“ дума, тъй като Кристо е известен с работохолизма си и с признанието си, че правенето на изкуство е като алкохолизма или наркоманията – творецът е абсолютно обсебен и за него не съществува нищо друго.
В действителност работите на „Кристо и Жан-Клод“ са толкова внушителни и въздействащи, че за зрителя е лесно да повярва, че те не са нищо друго освен обяснение в любов. Ето и по-известните работи на прочутия тандем, за който Кристо признава:“Ние с Жан-Клод сме родени сме на една и съща дата. Ние сме едно и също. Споделяме един и същ идеал“:
„Опакован бряг, един милион квадратни фута“ в Сидни през 1969 г.; „Опаковани паметници“ в Милано през 1970 г..; „Завеса в долината“ в щата Колорадо през 1972 г.; „Бягаща ограда“ в окръг Сонома и окръг Марин в щата Калифорния през 1976 година. Оградата влиза в книгата на Гинес като най-дългото „бягащо“ ограждение. Следват „Опаковани алеи“ в Канзас сити в щата Мисури през 1978 г.; „Обградени острови“ в залива Бискейн в щата Флорида през 1983 г.; „Опакованият мост „Понт Ньоф“ в Париж през 1985 г..; „Чадърите“ в Япония и САЩ през 1991 година. При този проект над 1800 работници започват да отварят едновременно чадъри – първо в Япония (сини чадъри) а после в САЩ (жълти чадъри). В първата половина от деня Кристо и екипът му са в Япония, после се качват на самолет и се озовават в щата Калифорния в 8 часа сутринта на същия ден поради часовата разлика.
С „Опакования Райхстаг“ в Берлин през 1995.г. Кристо „чупи“ рекорд на Гинес за най-тежка опаковка. Други впечатляващи произведения са:
„Опакованите дървета“ в Риен, Швейцария, през 1998 г.; „Стената – 13 000 петролни варела“ в Германия през 1999 г.; „Портите“ в „Сентрал парк“ в Ню Йорк през 2005 г.; „Плаващите кейове“ на езерото Изео в Северна Италия през 2016 година. Кейовете са посетени от над 1.5 милиона души.
През 2018 г. Кристо откри „Мастаба“ в Лондон – в езерото Серпетайн в „Хайд парк“. Работата представлява 7506 цветни варела върху платформа от пластмасови кубове. Оригиналната идея е от 1977 г. и предвижда в Абу Даби да се изгради панел от 410 000 варела. Тя остава неосъществена.
В Националната галерия – в „Квадрат 500“ могат да се видят студентски работи на Явашев – негови ранни платна, видимо повлияни от импресионизма, преди времето, когато започва да се подписва като Кристо. В интервю за вестник „Банкеръ“ директорката на Националната галерия д-р Яра Бубнова обяви, че от известно време се водят преговори с галерия във Великобритания да се купи произведение на Кристо. То е по-различно от тези, с които Националната галерия може да се похвали в момента – достатъчно е и един поглед и всеки ще познае, че то е на най-известния български художник в света.
