Европейските борсови индекси поскъпнаха за трети пореден ден на 3 февруари, а цената на италианските активи пое нагоре след новината, че президентът на Италия – Серджо Матарела, е поканил на разговор за съставяне на кабинет на националното единство бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги. Пазарният ентусиазъм се дължи на оптимизма на инвеститорите, че ако Драги успее да състави правителство, това ще намали несигурността в Рим. Няколко часа по-късно Драги прие предизвикателството да преведе страната през най-тежката криза за последните повече от десет години.
Европейският индекс Stoxx 600 поскъпна с 0.7% в предобедната търговия на 3 февруари, с което общият му ръст от началото на седмицата достигна 3.2 процента. Британският FTSE 100 добави 0.34% към пазарната си оценка, германският DAX – 0.61%, а френският CAC 40 – 0.33 процента.
Най-впечатляващо бе постижението на базовия италиански борсов индекс FTSE MIB, чиято котировка скочи с 2.81% – до 22686.69 пункта в 12.49 ч. българско време. Особено мощен бе ръстът на цените на акциите на италианските банки, които са особено чувствителни към разликите в доходността на държавните облигации с различно ниво на риска. Книжата на банковите лидери на страната „Уникредит“ и „Интеза Санпаоло“ поскъпнаха, съответно с 6.9% и със 7.5 процента.
Доходността на десетгодишния италиански държавен дълг пък се понижи с 10 пункта – до 0.55%, в 13.15 ч. на 3 февруари. С което диференциалът спрямо базовите германските книжа с аналогична срочност – базова мярка за оценка на риска в еврозоната – се сви до 1.03 процента. Този спред беше над 2.8% през март 2020-а когато инвеститорите се изтеглиха панически от дълга в епогея на кризата от COVID-19.
Еврото отслабна до 1.2020 щ. долара в обедната търговия в сряда.
Господин Драги пожъна аплодисментите на множество инвеститори с фразата си „каквото и да ни струва“ когато в качеството си на председател на ЕЦБ изрази готовността си да направи всичко възможно, за да защити еврото и да запази целостта на еврозоната по време на дълговата криза през 2012-а.
По оценка на водещи анализатори, ако някой може да състави работеща коалиция в Италия, то това несъмнено е Драги. А главният икономист на швейцарската банка „Ломбар Одие“ – Сами Хаар – посочва, че назначаването на бившия шеф на ЕЦБ за премиер, ще има положителен ефект и извън Рим, защото той би бил „чудесно допълнение на Франция и Германия при реформирането на Европа“ и ще увеличи шансовете за „по-продуктивни публични инвестиции“ в поразения от рецесията блок.
Ако Драги бъде утвърден за министър председател на Италия, неговият дневен ред безспорно ще бъде доминиран от пандемията, която взе почти 90 хил. жертви в страната, и забавената имунизационна кампания. Той ще трябва също да изправи на крака потъналото в дългове национално стопанство, което се сви с 2% през четвъртото тримесечие на 2020-а – най-дълбоко сред другите големи европейски икономики.
Другият ключов момент ще е как да управлява и за какво да похарчи италианския дял от 209 млрд. евро от пакета за възстановяване на Европейския съюз. Спорът по този горещ въпрос предизвика и сегашата правителствена криза в Италия след като Матео Ренци изтегли министрите си от кабинета на Джузепе Конте.
