Прогнозата на Международния валутен фонд за световната икономика днес не е толкова песимистична, но тя остава най-песимистичната от годините на Голямата депресия насам, обяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, която обобщи в неделя (18 октомври) резултатите от годишната среща на фонда пред българските медии.
МВФ прогнозира безпрецедентен отрицателен растеж на световната икономика – свиване от 4.4% през 2020 г. и последващо частично възстановяване през 2021 г. с растеж от 5.2 процента, който обаче не е достатъчен да ни върне на нивото отпреди кризата. Очакванията са за влошаване на стандарта на живот в почти всички държави в сравнение с нивата преди пандемията.
Георгиева призова фокусът да остане върху здравето на хората. Според нея докато не излезем от здравната криза, не можем да излезем от икономическата, затова политиката за създаването на ваксини срещу COVID-19 всъщност е икономическа политика.
По думите й трябва да продължи подкрепата за икономиката, за фирмите и за домакинствата, но фискалната политика трябва да бъде гъвкава и да се пренасочи към хората, към работещите, защото хората с ниска квалификация е необходимо да се пренасочат, а това не може да се случи без солидни инвестиции през следващите месеци и вероятно няколко години.
„Не трябва да влагаме пари, за да крепим икономиката на миналото. Трябва да използваме големия фискален стимул и да го насочим към икономиката на 21 век – дигитална, зелена, справедлива, т.е. устойчива“, препоръча директорът на МВФ и добави, че синхронът между централните банки и финансовите органи е причината днес да сме с работеща икономиката.
По думите й Европа бе много засегната, но България минава по-леко през кризата. Прогнозата на МВФ е икономиката на България да се свие с 4% през тази година при ръст от 4.1% догодина. Нейният съвет е страната ни да има сериозни, интересни планове за използване на ресурса от фонда за възстановяване на Европейския съюз.
Георгиева акцентира, че България се справя относително добре в кризата, защото дълги години провежда отговорна фискална политика, т.е. когато в добри времена имаме буфери и макроикономическа стабилност, в лоши времена устояваме по-добре на шока.
„МВФ има конкретна ангажираност към България и конкретните препоръки на фонда ще бъдат формулирани в партньорство с българските власти. За щастие България има възможност да продължи подкрепата за фирмите и домакинствата. И има възможност да го направи както чрез фискалната политика, така и чрез паричната политика. В следващите месеци вниманието ще трябва да се насочи повече към фискалната политика, защото в банковия сектор вече се забелязва натрупване на кредити, които е трудно да бъдат обслужвани. От страна на фискалната политика има повече възможности. Досега някъде около 2.5% от БВП на страната са фискалните мерки, приложени за подкрепа на икономиката. За сравнение в развитите страни е много по-висок – от порядъка на 10-12%, а в страните от категорията на България – става дума за 4-6 процента. Тоест ние може да си позволим да направим повече“, обясни директорът на МВФ в отговор на въпрос от „БАНКЕРЪ“.
Кристалина Георгиева добави, че мерките за подкрепа на фирмите, които задържат служители, трябва да продължат. По-неефективно е да се дава данъчна ваканция, защото непечелившите така или иначе не плащат данъци, а печелившите би трябвало да помагат на икономиката на страната.
„Необходима е по-добра синхронизация с европейската политика – дигитализация и зелена икономика. Не на последно място фискалната политика трябва помага на най-бедните в страната. Добри мерки имаше за пенсионерите и безработни, те трябва да бъдат продължени. Над тях трябва се строи квалификация и преквалификация на хората. За качеството на образованието, за демографската криза, за социалните услуги. Като даваме повече пари, нека се стремим да ги ползваме по-ефективно“, каза още Георгиева.
Като евентуални промени в данъчната политика Георгиева вижда начало на дебат за преминаване към пропорционално данъчно облагане. На второ място тя разглежда събираемостта и международното данъчно облагане. Според нея трябва да се подобри събирането на данъци и облагането на технологичните услуги в международен мащаб. Но и да се види колко е качествено е финансирането на образованието и здравеопазването. Както и да имаме и повече контрол върху обществените поръчки и проектите, които се реализират.
„Ако правителствата дръпнат шалтера на фискалната подкрепа, ще се стигне до масови фалити и безработица. Затова нашата препоръка е за висока прозрачност и отчетност за това как се харчат парите на данъкоплатците. Фискалната подкрепа обаче не може да продължи вечно и да е за всички“, обясни Кристалина Георгиева.
От думите й стана ясно, че правителствата трябва да внимават и да се ограничи подкрепата за фирми със структурни проблеми, които така или иначе няма да оживеят. Директорът на МВФ предлага подкрепата да се измества към хората за сметка на фирмите.
Според нея на помощ в момента идват ниските и в някои случаи дори отрицателни лихвени проценти. „Към днешна дата няма притеснения дали ще можем да плащаме заемите, които взимаме, за да подкрепим икономиката в тези условия. След финансовата криза ние си научихме урока – банковата система е много стабилна, но тази стабилност не е безусловна и трябва да следим внимателно какво се случва в банките и най-вече в небанковите финансови институции. Защото рискове неминуемо ще възникнат“, отбеляза Георгиева.
В еврозоната има бърза и мащабна реакция на кризата. ЕЦБ сложи на масата 1.3 трилиона евро – за укрепване на икономиката чрез паричната политиката. Този спасителен пояс е налице и при втора вълна. „За България, която има валута, прикачена към еврото, да бъде в еврозоната е логична стъпка. Така или иначе България е зависима от политиката в еврозоната. Така че е по-добре да сме зависими, но с право на глас в тази политика“, смята директорът на МВФ по повод влизането на страната ни в ERM II и Банковия съюз. По думите й е по-добре България да разчита на капацитета на еврозоната, отколкото да разчита единствено на себе си.
