Арката е възстановена напълно едва през 1956 година, а квадригата с триумфалната корона – през 1958 година.
Берлин е един от градовете, който преживя дълги години разделен. Едва през 1990 г., с падането на Берлинската страна, хората от двете страни на Бранденбургската врата си стиснаха ръцете. А Берлин отново стана столица на обединена Германия.
Освен столица, Берлѝн (Berlin) е и една от 16-те провинции на Германия. С население от над 3 466 164 души и площ от 892 кв. км Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната.Той е вторият по населеност град в Европейския съюз след Лондон и осмата най-населена градска агломерация в общността. Градът е разположен в Североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион Берлин-Бранденбург. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.
Берлин е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения, поради което е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.
Множеството фестивали, съвременната архитектура и авангардното изкуство печелят международна репутация на Берлин. Като главен туристически център градът е дом на хора от над 150 нации. Немската столица е призната за един от градовете с най-много музеи в света, като към момента общият им брой възлиза на 173. Още през 1841 г. зоната между река Шпрее и Купферграбен е обявена за „район, посветен на изкуството и антиките“, а днес кварталът, наричан от берлинчани „Островът на музеите“, е част от международното културно наследство на ЮНЕСКО. За многото музеи и изложения в града допринася и големият брой запазени и реставрирани сгради от вековната му история.
Провеждащият се и до днес Карнавал на културите привлича хиляди представители на различни държави и доказва мултиетническото многообразие на Берлин.
Най-известните символи на Берлин са Бранденбургската врата, Райхстагът и Монументът на победата. Друг символ на Берлин са мечките Бъди, които по всичките пет континента са „запазен знак“ за космополитния Берлин.
Бранденбургската врата (Brandenburger Tor), с първоначално наименование Порта на света, е триумфална арка, символ на Берлин и Германия. Построена е в периода 1789-1791 г. по идеен проект на Карл Ланган в стил класицизъм. Като прототип при изграждането на Бранденбургската врата служи пропилеят на Атинския акропол на Древна Гърция. Тя е единствената съхранила се от т.нар. градски порти на германската столица. Фасадната й декорация е дело на Йохан Шадов, който проектира и 6-метровата квадрига, управлявана от римската богиня на победата Виктория под формата на триумфална корона.
Не едно и две премеждия преживява Бранденбургската врата. След победата на Наполеон Бонапарт над Прусия в т.нар. наполеонови войни френският император заповядва да се демонтира триумфалната корона и да се пренесе в Париж. След битката при Лайпциг и заточението на остров Елба на Наполеон, последвала загубата му в битката при Ватерло, триумфалната корона е върната през 1814 г. обратно в Берлин. Тогава тя се сдобива с Железен кръст под римския орел, изработен от Карл Шинкел, наместо маслиненото клонче в ръката на Виктория.
По-късно след победата във Френско-пруската война, армията на обединителя на Германия – Ото фон Бисмарк, преминава триумфално при връщането си от Париж под Бранденбургската врата.
По време на Берлинската битка в края на Втората световна война Бранденбургската врата е сериозно повредена. Арката е възстановена напълно едва през 1956 година, а квадригата с триумфалната корона – през 1958 година.
След това, на 13 август през 1961 година проходът през вратата от изток на запад и обратно е преграден от Берлинската стена. Едва на 9 ноември 1989 година под напора на политическия „вятър на промяната“ (точно 200 години след началото на изграждането на вратата) пада стената, символизираща Желязната завеса („издигната“ от Уинстън Чърчил) и белязала началото на края на Стедената война. С това проходът през „портата на света“ отново е свободен.
След Втората световна война Берлин е разделен. Източен Берлин се превръща в столица на Германската демократична република (ГДР), докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961-1989 г.). След обединението на 3 октомври през 1990 г. градът получава статуса си на столица на цяла Германия.
