Българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, Турция – катедрален храм на Българската екзархия.
На днешния ден през 1870 г. султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на самостоятелна Българска православна църква под името Българска екзархия, просъществувала до 1953 година. Така тя става официален представител на българския народ в Османската империя.
Спорът за установяването на българската национална черква продължава четиридесет години. Най-напред е поставено искането на българския народ сам да избира свещениците си, които да са от българска националност. Първите градове, който изразяват това желание, са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези желания остро се противопоставя Вселенската патриаршия. Изискването за български свещеници и владици се допълва с отслужване на собствена литургия на български език и изграждане на училища. Гръцките свещеници и владици в българските епархии често са прогонвани със сила. Това става в много градове на Тракия, Македония и Мизия.
На 27 февруари 1870 г. султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска черковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската партиаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871-а, Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка.
На 28 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим І. Той развива активна дейност срещу униатската пропаганда и играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.
Цариградската партиаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична (с обратен акт Българската екзархия е призната за автокефална), тъй като не признавала върховенството на патриарха. Някои съвременни православни богослови и историци се опитват да ревизират историческото значение на борбата за църковна независимост, интерпретирайки я като несъвместима с църковните канони (изпадането в схизма).
До освобождението на България от османско иго Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. екзарх Антим І е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф І.
След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя.
На 10 май 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил, а след неговата смърт през 1971 г. – ловчанският митрополит Максим. Той управлява до смъртта си на 6 ноември 2012 година.
Максим е наследен от Негово Светейшество Неофит I, Патриарх Български и митрополит Софийски, глава на Българската православна църква от 24 февруари 2013 година.
Българската православна църква – Българска патриаршия
е автокефална поместна източноправославна църква. Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна църква в Европа.
През 2013 г. Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир заради ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, ставайки така първата религиозна институция с подобна номинация.
