Сградата на Хърватският събор – еднокамерният парламент на страната, в който влизат пет партии.
Консервативната партия Хърватска демократична общност на премиера Андрей Пленкович печели най-много места на проведените днес парламентарни избори, съобщават световните агенции, като се позовават на екзитпол проучванията.
Хърватска демократична общност ще разполага с 61 места в 151-местният парламент. Основните й съперници начело със Социалдемократическата партия ще имат само 44 места. Според социологическите допитвания преди изборите е трябвало да се случи обратното, отбелязва ДПА.
Трите депутатски места, които се определят от гласуващите в чужбина, както и осемте места, запазени за представителите на етническите малцинства, не са включени в екзитполовете. И допълнително ще се разбере на чия сметка ще бъдат записани.
Дясното Движение „Отечество“, което е съюзник на консерваторите от Хърватската демократична общност, ще разполага с 16 места. При това положение двете партии ще имат мнозинство в парламента.
Според екзитпол проучванията по-малките формации – „Можем“ и МОСТ, ще имат по осем депутати.
Управляващите в Хърватия предизвикаха предсрочните избори, а в средата на май хърватският парламент се разпусна.
Президентът предлага министър-председателя, който се назначава от Хърватския събор (Hrvatski sabor) – еднокамарен законодателен орган, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември всяка година.
Начело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместници и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление.
Търговско- икономическите отношения между България и Хърватия не са много активни. За 229.36 млн. евро е стокообменът през миналата година, като при това и намалява.
Но на ниво инвестиции нещата са малко по-добре. Бизнес у нас имат някои от големите хърватски фирми, като „Кончар”, „Магнум груп”, „Орбико”, „Институт по инфраструктурни проекти” (IGN), „Геофото инженеринг”, „Конструктор инженеринг”, „Далековод“, „Подравка”.
В Хърватия работи представителството на производителя на аксесоари за автомобили „Балев Аерон”, фирмите „Рефан”, „Бургас Промет ”, „Победа”, „Електромаркет”, „Итал Фууд Индъстри” АД, „Винарска изба Телиш“ „Дерони“, „Българска роза”-Карлово, „Радомир Метал Индъстриз”, „Витанеа”, „Захарни заводи-Варна”, „Арома”, „Био Фреш” и други.
Поради спецификата на региона български компании, които имат потенциал да бъдат представени на хърватския пазар са от следните области: отбранителна промишленост, лекарства и медикаменти, туризъм (с общ туристически продукт за китайските туристи), строителство, ХОРЕКА (производители на хотелско и ресторантско оборудване), ИКТ (софтуер в областта предимно на туризма), ХВП (млечни продукти, вино, сокове и други), козметика, мебели и обзавеждане, ВЕИ и енергетика, яхтено и корабно оборудване и други.
В областта на туризма нещата стоят сравнително добре. През миналата година 29 270 хървати са посетили България. Интересът на българите към тази страна е значително по-голям – 42 283 са били там през 2019-а. Със средно 2600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а дължината на брега на континенталната част е 1777 километра.
Хърватия е двойно по-малка като територия от България – само 56 594 кв. км, която е населена с 4 076 246 души.
