Историята на разграбването в периода на преход и как се заражда олигархията в България
Икономическият преход в България през призмата на приватизацията и трансформирането на държавната собственост в частна е белязан с едни от най-съмнителните подходи, които облагодетелстват определени кръгове и групи от хора.
Две от партиите, представени в настоящия парламент, а именно ДСБ и БСП стоят в основата на тези грабежи. Българският гражданин е бил свидетел на работническо мениджърска приватизация, на касова приватизация на множество действащи предприятия за 1 лев или 1 долар, както и на масова приватизация чрез бонови книжки стартирала през 1996 г.
От раздадените предприятия на работници и мениджъри в момента на територията на страната работят 2-3 от сферата на машиностроенето. От продадените на безценица индустриални гиганти срещу 1 долар и ангажимент за изплащане на дългове, в момента оперира може би 1 предприятие, което е случило на истински собственик. Приватизирани предприятия по линия на масовата приватизация все още съществуват, но те бяха придобити без пари от приватизационни фондове, които на първия етап само управляваха боновите книжки на хората.
В резултат на фалита и приватизацията на банковия сектор, работническо-мениджърската приватизация, приватизацията за 1 лев или 1 долар и приватизацията с боновите книжки на гражданите, се възползват определени олигархични кръгове близки до управляващите в тези периоди.
Никой обаче в този дълъг период на преход и разграбване не държавата не си позволява да посегне към дружествата, които са от значение за националната сигурност или пък са носители на специфично ноу-хау, важно за България. Всички тези предприятия, които са важни за държавата законодателят включва в т. нар. “забранителен списък” по чл.3, ал.1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК).
Подготовката на най-големия обир на национално богатство
Забогателите икономически и олигархични кръгове близки до партията на Костов и наследници на “успешните” ръководители като Румен Гечев от периода 96-97 г. създадоха своя канадски потомък Кирил Петков и чрез президента го инсталираха за служебен министър на икономиката, който да посегне на най-ценните държавни предприятия в страната.
През тази седмица той оповести намеренията си за началото на грабежа на националното богатство. На 31 август Кирил Петков обяви, че “ДКК е излишна и трябва да влезе в ликвидация”. Какво всъщност означава това. С акта за обявяване на процедура по ликвидация на компанията се освобождава цялото ръководно тяло и се назначава ликвидатор.
В този случай при обявяването на ликвидация Агенцията за публични предприятия и контрол издава съгласие по чл. 28, ал.6 от ЗПСК и от този момент Закона за приватизация не се прилага за активите на прекратеното дружество. Прилагат се разпоредбите на Търговския закон, касаещи процедурата по ликвидация. Така се оказва, че съгласно чл. 269, ал.1 от Търговския закон ликвидаторът, назначен от Кирил Петков ще представлява дружеството и ще има правата и задълженията на изпълнителния му орган.
Съгласно чл. 268, ал. 1 от Търговския закон основно задължение на ликвидатора е да довърши текущите сделки, да събере вземанията и да превърне останалото имущество в пари. Така се оказва, че ликвидаторът на ДКК трябва да превърне имуществото в пари, т. е. да продаде активите на компанията.
Имуществото на ДКК и методът за продажба
В имуществото на ДКК попадат едни от най-важните за националната сигурност заводи. Това са ВМЗ Сопот, Авионамс и Нити Казанлък. Във военния завод в Сопот работят близо 4 000 работници, които поддържат и развитието на региона. Авионамс изпълнява поръчки на НАТО и трябва да осигури в последствие и поддръжката на новозакупените от българската армия изтребители.
НИТИ Казанлък поддържа ноу-хауто и разработките на почти целия военнопромишлен комплекс, изпълнява важни проекти и е основен партньор на ВМЗ Сопот. Всички те са включени от Народното събрание в т. нар. “забранителен списък” по ЗПСК.
Освен военнопромишления комплекс в задълженията на ликвидатора, назначен от Кирил Петков, ще попадне и превръщането в пари на още значими дружества, част от националното богатство на България. Това е Ел Би Булгарикум, което с произвежданата от него бактерия за и българско кисело мляко близо половин век слави България в Япония, а вече и в много други страни от Азия.
Съгласно Търговския закон продажба ще бъде и бъдещето още на Националния институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла. Той е основен партньор на Комисията за защита на потребителите и на правоохранителните органи при изследването на незаконен алкохол. Институтът е и правоприемник на Държавна лаборатория “Българска роза”, която сертифицира най-хубавото българско розово масло, което отива за износ и съхранява т. нар. държавен печат за тази дейност.
Подходът за разграбване, избран от олигархичните кръгове и Кирил Петков е много умел, защото чрез ликвидацията на ДКК ще се заобиколи Закона за приватизация, както и “забранителния списък” за продажба най-стратегическите обекти. Сделките ще се осъществяват от един ликвидатор, бързо и по негово усмотрение.
Периодът също е много добре избран. Кирил Петков вероятно скоро ще обяви ДКК в ликвидация, както вече заяви. Така по време на следващия служебен кабинет, когато няма Народно събрание, ликвидаторът ще може бързо да разпродаде най-ценното държавно имущество, към което дори хора като Иван Костов и Румен Гечев не са посмели да посегнат.
В списъка от имущество на ДКК има още много други предприятия от т. нар. “забранителен списък”, както и атрактивни активи, включително и акции от “София Тех Парк”, които вероятно ще бъдат осребрени. Целите на юридическата схема, за ликвидация на ДКК са ясни, защото в противен случай щеше да бъде избрана някоя от останалите процедури за преобразуване на компанията, разписани в Търговския закон или намаляване на капитала и др. Целта е ясна – прекратяване чрез ликвидация и превръщане на имуществото в пари.
Ликвидаторът вече е ясен?
Кирил Петков назначи нов директор в ДКК. Това е Анастас Гогов, с който си партнират на протестите. Но освен това, той е и собственик на фирмата с 10 лв. капитал Хай Ачивърс ЕООД. Предметът на дейност на фирмата е “коучинг обучения, фокусиран към решения коучинг, екзекютив коучинг, лайф коучинг и всякакъв друг вид коучинг…..” “Високите постижения” във всичките видове коучинг на вероятно бъдещия ликвидатор на ДКК се изразяват в приходи между хиляда и 7 хиляди лева през годините.
Вероятно толкова ще са и приходите от продажбата на националното богатство. Подобни са и успехите на Гогов и във фирмата му Дитма ООД, където за първи и последен път е подал декларация през 2017 г., че не осъществява дейност. Такава е и ситуацията в следващата му фирма Хюман Валю ЕООД, където за последно е подадена декларация за 2019 г. и е посочено, че не се осъществява дейност.
Най-успешната фирма управлявана от Гогов е Мениджмънт борд ООД, в която през 2018 г. има 80 хил. лв. приход. Сега този човек с този висок корпоративен опит управлява милярдна компания, а скоро сигурно ще бъде неин ликвидатор каквито са очакванията на Кирил Петков./Труд.БГ
