В сложната и и пълна с непознати до момента предизвикателства 2021-ва българският премиер Бойко Борисов посреща поредния си юбилей – 20 години в политиката. Възхваляван и обругаван, Борисов притежава качества, които и най-големите врагове не могат да му отрекат. Неговият убийствен инстинкт към настроенията на улицата и способността му да убеждава хората, че е един от тях, му донесоха много политическа слава, любов и омраза.
Борисов е далеч от стандарта за професионален политик. Той обаче притежава харизмата на водача. За разлика от повечето си опоненти, които използват политиката, за да яхнат управлението, Борисов мина по обратния път – от управлението към политиката. Излезе на публичната сцена през 2001 година като главен секретар на МВР в кабинета на Симеон Сакскобургготски. За него преди това се знаеше малко – че е бил преподавател във факултета по пожарна безопасност, имал е охранителна фирма и е бил бодигард на Тодор Живков. За броени месеци Борисов даде нов живот на поста главен секретар и бързо стана любимец на медиите.
Видимо не хареса хората около царя и се раздели със Симеон след края на мандата. После пое към политическите върхове с летящ старт.
В края на първия пълен мандат: Три сценария за Борисов след 20 години в политикатаНовиниИнформация
На 5 ноември 2005 г. стана кмет на София с подкрепата на 68 % от гласуващите. На следващата година обяви и своя политически проект – Граждани за европейско развитие на България – ГЕРБ. Последваха 3 мандата като премиер, като едва последният е пълен.
Сега пред зрелия Борисов има поне 3 сценария, по които да продължи успешния си път в политиката. Има, естествено, и четвърти – да се откаже. Ние обаче ще разсъждаваме върху това как Борисов може да остане на политическия връх.
1. ГЕРБ печели изборите на 4 април и съставя кабинет „Борисов 4“
Този сценарий може да се реализира, ако ГЕРБ запази мястото си на първа политическа сила, каквато му отреждат социолозите в последните си проучвания в навечерието на вота. Ако ГЕРБ отвори ножицата с БСП, която сега се движи между 3 и 4 %, има възможност дори да подобри резултата си по брой депутати в парламента. За това могат да помогнат много участници в изборния процес, които ще доближат границата на 4-процентната бариера, но няма да я преминат. Гласовете за тях ще се разпределят сред партиите и коалициите, които влязат в Народното събрание и могат да се окажат много ценни за ГЕРБ-СДС. При положение, че ВМРО и коалицията Воля/НФСБ са над четирите процента, съставянето на кабинет „Борисов 4“ изглежда напълно възможно.
2. Кабинетът „Борисов 3“ продължава да управлява до лятото
Този вариант е напълно възможен, ако след вота на 4 април се стигне до силно фрагментиран парламент. Според конституцията, след като се събере новото Народно събрание /около 12 април/, президентът трябва да връчи мандата за съставяне на правителство на кандидат за премиер, посочен от най-голямата политическа партия. Уловката е, че в конституцията не се казва в какъв срок трябва да бъде посочен този кандидат. Това позволява тя да печели време и да разтегне избора си за кандидат-премиер в рамките на 2-3 седмици, което означава, че ще поеме мандата в края на април. При неуспешен опит за съставяне на правителство, което да получи подкрепа в парламента, водещата сила връща мандата в едноседмичен срок. После щафетата поема втората по брой депутати политическа сила и процедурата се повтаря. Ако и този път няма правителство, президентът връчва мандат за съставяне на правителство на парламентарно представена партия или коалиция, която той предпочете. Докато вървят политическите пазарлъци, според конституцията управлява старото правителство и, току-виж, Борисов се окаже премиер на 9 юни, когато ще подобри рекорда на Станко Тодоров от 3632 дни като министър-председател.
При този сценарий, естествено, се стига до разпускане на 45-ото Народно събрание и нови парламентарни избори наесен. А за тогава Борисов може да извади нещо ново от джоба.
3. Директен сблъсък с Радев на президентския вот
Ако Борисов усети, че опозицията срещу него е слаба и бие БСП с добра разлика на 4 април, той може да се реши и на директен генералски сблъсък с Румен Радев на президентските избори през октомври. Ако преди това се е реализирал сценарий №2, служебният кабинет, назначен от държавния глава, може да обере негативите от здравната криза около пандемията с коронавируса и при провал във важните политики може да ерозира доверието към Румен Радев, което към момента е високо. Борисов може да използва това, за да спечели избори 2 в 1 наесен. И да продължи престоя си на българския политически Олимп като президент, който напътства четвъртото правителство на ГЕРБ.
Естествено, има и лош сценарий за Борисов и това е лош резултат на ГЕРБ на 4 април или мощна анти ГЕРБ коалиция след вота, независимо от резултатите.
В такава ситуация Борисов ще трябва да мине в опозиция. Той обаче е показал, че се справя добре и в тази роля, ако успее да спаси и мобилизира партията си, както го направи по времето на кабинета Орешарски през 2014-а.
При всички случаи предстоящите избори на 4 април ще са изключително важни за ГЕРБ и ще покажат дали Борисов ще получи своите „още 2-3 години в политиката“, за които премиерът говори напоследък.
Професия депутат
Янаки Стоилов държи рекорда с 8 мандата
В края на първия пълен мандат: Три сценария за Борисов след 20 години в политикатаНовиниИнформация
С истински рекордьори по престой може да се похвали българският парламент.
Шампион с цели осем мандата е юристът, настоящ университетски преподавател в София и Пловдив, проф. Янаки Стоилов, един от авторите на последната ни конституция – от 7-ото Велико НС, през 36-ото обикновено чак до 43-ото, в което дори е зам.-председател. Това прави внушителните 24 г. в парламента – от 1990-а до 2014 г. Стоилов е един от авторите на новата ни конституция.
Завършилият ориенталистика Юнал Лютфи от ДПС е навъртял солидните 7 мандата – от легендарното 7-о Велико народно събрание, 36-о, 37-о, 38-о, 39-о, 40-о и 41-вото обикновено, т.е. 23 години.
Толкова има и съпартиецът му Ремзи Осман.
В края на първия пълен мандат: Три сценария за Борисов след 20 години в политикатаНовиниИнформация
Роденият в Ню Йорк Георги Пирински от БСП също има в актива си седем мандата – от 7-ото Велико НС през 1990 г., 36-т-ото обикновено, 37-о, 38-о, 39-о, 40-о, на което е председател, и 41-вото. По време на мандатите обаче Пирински е имал „парламентарни“ паузи – бил е два пъти вицепремиер,
както и външен министър в кабинета Виденов. През 1996 г. ЦИК порязва амбициите му да е кандидат президент.
Седем пъти е бил избиран за депутат и Иван Костов, премиер в периода 1997-2001 г., лидер на СДС от 1994 до 2001 г. и на ДСБ от 2004 до 2013 г. Неслучайно той е политикът, спечелил си прозвището Командира.
В края на първия пълен мандат: Три сценария за Борисов след 20 години в политикатаНовиниИнформация
Шест поредни мандата – от 36-ото до 41-вото Народно събрание, цели 22 г., има проф. Екатерина Михайлова, председател на СДС в периода 2001-2002 г. Етикетът Класната пасна на дисциплинираната юристка от Пазарджик, спечелила авторитет като наставник на сините редици.
И друг син политик – Лъчезар Тошев, е със същия парламентарен стаж – в шест поредни НС.
В клуба на шестмандатниците е и Христо Бисеров, който, за разлика от колегите си, сменя партии,
прескача от Зелената партия в СДС и оттам в ДПС.
С 5 мандата – от 37-о до 41-вото НС, може да се похвали и известният журналист и главен директор на БНТ Асен Агов от СДС и ДСБ. В същата група е и половинката на Мая Манолова – Ангел Найденов от БСП, депутат в 37-о, 38-о, 39-о и 40-о и 42-рото НС. Найденов е бил и министър на отбранат,а и областен управител на Хасково.
Пет парламентарни мандата имат и Марио Тагарински, министър в кабинета на Иван Костов, както и Петър Димитров от БСП, министър от екипа на Сергей Станишев.
На този фон бледнеят постиженията на депутатите в 44-ия парламент, където 27 са депутатите с трети мандат и 42-ма с четвърти. Сред тях са основно депутати от ГЕРБ и БСП, като шефките на двете групи Даниела Дариткова и Корнелия Нинова.
Автор Хенриета Георгиева
Двойникът на Ламбо се оттегли след 33 г. кметуване
В края на първия пълен мандат: Три сценария за Борисов след 20 години в политикатаНовиниИнформация
Най-дълго прослужилият кмет в Пловдивско е Тодор Атанасов-Войводата. Управник е на селото още от времето на соца и през годините не изневери на партията си БСП. Той управлява осем мандата без прекъсване и не се кандидатира за девети. Край на кметуването сложи, когато стана на 71 години и се пенсионира.
За пръв път сяда на управленския стол през 1986 г. Категоричен е, че в рецептата за дългото кметуване стои не партията, а личността – хората трябва да ти имат доверие.
Днес хората знаят към коя институция да се обърнат за разрешаването на даден проблем, но в малките населени места те търсят първо кмета, бе категоричен Атанасов.
Той се прочу още и като двойника на Ламбо от Ново село. Изигра двойник на Касабов /Стефан Данаилов/ във филма „Стъклен дом“.
Атанасов обаче е далеч от рекордите за дълголетие в местната власт. Там златният медал е за Крум Георгиев, който управлява живописното самоковско село Бели Искър цели 50 години. Става кмет през 1968 г. със заплата 37 лв. Остава на поста по време на два режима – социализъм и демокрация. Посрещал е кубинския лидер Фидел Кастро с баница и боровинково вино. Ветеранът беше детрониран от кандидата на ВМРО-СДС Благовест Бичаков през 2019 г.
Достоен конкурент на Георгиев е кметът на хасковското село Брягово Делчо Митев, който спечели 14-и пореден мандат на местните избори през 2019 г. Митев е на поста от декември 1976 г.
А Меркел си отива
Путин forever!
В края на първия пълен мандат: Три сценария за Борисов след 20 години в политикатаНовиниИнформация
Дълголетниците не са рядкост и в европейската политика.
15 години на власт отбеляза в края на 2020 г. „вечният канцлер“ на Германия Ангела Меркел. 66-годишната Меркел планира да напусне политиката с края на четвъртия си мандат през септември 2021 г. Така ще циментира досегашния рекорд за следвоенно дълголетие на ментора си и архитект на обединена Германия Хелмут Кол.
За разлика от Меркел, която слиза доброволно от локомотива на Европа, Владимир Путин няма никакво намерение да отстъпи юздите на Русия, които държи здраво от края на 1999 г. Поправка в основния закон позволява на Путин да „нулира“ брояча на президентския си мандат и да се кандидатира за нов през 2024 г. и 2030 г. Явно вариантът Путин forever! е неизбежен. В Русия още се носят легенди за физическите способности на Путин и неговия специален режим на хранене.
Амбиции да е вечно на кормилото има турският президент. „Султан” Ердоган е решен да закръгли поне 20 г. във властта. Мечтата му е 100-годишнината от Турската република през 2023 г. да ознаменува бляскавото начало на неоосманската ера.
Шампионите
Петър царувал 42 години
Шампиони по дълголетие има и сред българските владетели. Цар Петър управлявал мъдро цели 42 г. от 893 до 927 г. По време на 40-годишното управление на Иван-Александър от 1331 до 1371 г. българската култура изживява втори златен век.
По време на 31-годишното управление на цар Фердинанд (1887 г.-1918 г.) е обявена независимостта на България. Синът му цар Борис III управлява четвърт век (1918-1943) и стабилизира икономическото статукво на държавата след разгрома в няколко поредни войни./Вестник Марица
