Знаем, че глобалното затопляне принуждава много животни по света да избягат от нормалните си местообитания, но сега, изчерпателен анализ показа, че морските видове мигрират към полюсите с шест пъти по-висок темп от тези на сушата.
Събирайки данни от 258 партньорски проучвания, изследователите сравняват над 30 500 промени на местообитанията на повече от 12 000 вида бактерии, гъби, растения и животни, пише „Нейчър”.
Получената база данни, наречена „Биошифтс”, е първият по рода си всеобхватен анализ.
Докато сухоземните видове определено се придвижват към полюсите с покачването на глобалните температури, това става със сравнително бавни темпове на фона на случващото се в океаните.
Учените са установили, че местообитанията на земноводните се изместват средно с 12 метра годишно, а на влечугите – с 6,5 метра.
В същото време, изместването при насекомите, много от които пренасят смъртоносни за хората болести, е с 18,5 километра годишно.
На този фон средният темп на изместване на местообитанията на морските животни е средно с 6 километра годишно.
Тези разлики вероятно се дължат на това, че въздухът пренася топлината 25 пъти по-малко ефективно от водата.
Също така много сухоземни животни са топлокръвни – поддържат постоянна телесна температура и не са толкова уязвими спрямо температурните промени във външната среда. Освен това на сушата има много препятствия, които забавят процеса на миграция.
А и въздействието на човешката намеса е изключително голямо – градовете, пътищата и земеделските стопанства дори изтласкват някои видове обратно на юг.
Ако авторите са прави и морският живот реагира по-бързо на температурните промени, това може да предхожда тежки и мащабни събития. За някои, от които може би имаме доказателства от миналото.
По време на Пермско-триаското масово измиране, най-катастрофалното събитие в историята на Земята, когато нивата на кислород са се сринали, а в атмосферата и океаните са били освободени огромни количества въглероден двуокис, много морски видове са реагирали по същия начин, както сега.
Учените обаче признават, че метаанализът, използван за създаването на „Биошифтс” обхваща само 0,6 процента от целия известен живот на Земята, а видовете, които са изследвали са най-познатите на хората, като повечето данни са от Северното полукълбо. Така че е необходима още доста работа, за да разберем какво се случва наистина с живота на Земята в момента./Вести БГ
