Немската преса вече съобщи, че канцлерът Ангела Меркел е „предотвратила военен конфликт между Турция и Гърция“ заради богатите газови находища в Източното Средиземноморие. Водите около гръцкия остров Кастелоризо, разположен само на 3 км от турския бряг, могат да се превърнат в театър на военните действия. Причината за това са новите „сеизмични изследвания“ (всъщност проучване на потенциални запаси от полезни изкопаеми), които се провеждат от турския изследователски кораб Oruc Reis в този район, въпреки многократните предупреждения от Атина.
Tagesspiegel отбелязва, че от няколко дни много кораби на турския флот се движат в Егейско море и в източното Средиземно море на юг от гръцките острови Родос и Крит. Силите на гръцкия флот също бяха насочени в същия район. Миналата седмица 18 турски бойни кораба и изтребители на турските ВВС бяха насочени директно към Кастелоризо, след което гръцкият флот обяви състояние на бойна тревога.
Според немски издания, Меркел е разговаряла с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Пресслужбата на немското правителство обаче не потвърди, че канцлерът е действал като посредник между двете враждуващи страни от НАТО. Както и да е, но кораба Oruc Reis напусна опасната зона. Може би не Меркел е изиграла роля. По-рано Държавният департамент на САЩ апелира към Анкара да „спре всички планове за действие“ в спорните води в източната част на Средиземно море. Турция предупреди предварително за проучването от 21 юли до 2 август на юг и на изток от острова. Гърция увеличи боеспособността на въоръжените си сили. В края на юни началникът на гръцкия генерален щаб Константинос Флорос обяви готовността си да „изпепели“ всички, които нахлуват на територията на страната.
Преди година Атина заплаши Турция със санкции от ЕС, в отговор на което Анкара отказа правото на ЕС да определя границите в Средиземноморието. Нервността на Гърция беше предизвикана от плановете на турците относно шелфа на Кипър, етнически близък до гърците. Добавяме, че турците са привлекли Израел в конфронтацията около местонаходището на газ. Но, може би, най-уязвимият район е малкият остров Кастелоризо. Турското пристанище Кас е само на 7 км, докато най-близката голяма гръцка територия, остров Родос, е на около 100 км и е на 580 км от континентална Гърция. Второто име на Кастелоризо е Мегисти, което означава най-големия остров в малкия крайбрежен архипелаг.
Тази територия с население от около 500 души има бурно военно минало. По време на войната на гърците за независимост от Османската империя жителите на острова, кастелоризотите са потопили няколко турски кораба в залива на Анталия. Островът, въпреки това, остава под османско владичество до Първата световна война, когато тук се водят битките на Антантата с турците. До 1945 г. Кастелоризо, заедно с островите Додеканези, Родос и другите принадлежи на Италия, а по време на Втората световна война отново се превръща в арена на битки. Тук има британски десант, а след това островът е бомбардиран от самолети на луфтвафе, и минава под немска окупация. Мегисти-Кастелоризо се завръща към Гърция едва през 1947 година.
За елинската родина това беше добра придобивка и то не само защото това парче рай с пещерите, дорийския акропол и рицарския замък привлича туристите. Островът е с площ по-малко от десетина квадратни километра, но дава възможност на Гърция да претендира за морска зона от 40 000 квадратни километра. Турция признава гръцкия контрол само върху 6 морски мили от териториалните води около острова. И затова турският проучвателен кораб навлезе в зоната на юг от Кастелоризо, която гърците считат за тяхна изключителна икономическа зона. Геоложката служба на САЩ оценява общите запаси на Източното Средиземноморие на 3,45 трилиона м3 газ и 3,8 милиарда барела нефт. Според други оценки, въглеводородните запаси са два пъти по-големи./БЛИЦ
