Бившият национал и един от най-успешните родни треньори Стойчо Младенов гостува в предаването „Игра в центъра“ на Palmsbet. Той даде откровено интервю, в което говори за семейството си, треньорството, българския футбол, датата 17 март и по още много теми.
На днешната дата преди 39 години ЦСКА постигна една от най-големите победи в историята на българския клубен футбол. На 17 март 1982 година „армейците“ елиминираха действащия европейски шампион Ливърпул. Това се случва на четвъртфиналите от турнира за КЕШ.
„Велик момент е да отстраниш Ливърпул. За мен и всички мои колеги. Бяхме едно поколение от много добри индивидуалности. Съумя ръководството и треньорският състава да изградят един много добър отбор. Всяка година се привличаха двама-трима качествени играчи. Не се разчиташе на количеството. Треньорът можеше да разчита на всеки и знаеше, че няма да бъде предаден. Изключително балансиран състав. В този мач специално имахме нужния опит, хъса и знаехме, че можехме да се преборим. Както обстановката, така и преживяването няма как да се повтори. Още седмица, в която беше предвиден мача, имаше едно голямо оживление. Не само в София, но и в провинцията. От провинцията поръчваха 20, 30, 100 билета. Няма да забравя никога тренировката, която проведохме на 4-ти километър. Имаше мълчание и концентрация. Всичко показваше, че следващият ден ще е наш ден. Самият развой на мача, нашето търпение, доведе до успеха, който постигнаха. Не само за армейската общественост. Тогава всички подкрепяха ЦСКА – привърженици на Левски, Ботев, Славия…“, спомни си Стойчо Младенов.
„Преди 30-40 години държавната политика беше не само да достигнем силно развитите футболни страни, но и да се изравним с тях и да ги надиграваме. Не само във футбола, във всички спортове. Държавата се беше заела да помага на всички спортове, като строеше спортни бази. Ще ви дам пример с нашия клуб ЦСКА. Имахме най-добрата база. Имахме възстановителна база – с нужните пособия и специалисти. Нямаше нещо, което да ни липсва. Това е много важно да имаш основа, върху която да градиш. Условията за работа трябва да се подобряват. Терените са в основата на футбола“, заяви Стойчо Младенов.
„Занимавам се с внучките, откакто напуснах Кайсар. Отдаден съм изцяло на семейството. Три месеца ще мога да отдъхна, да се възстановя, защото последните пет години нямах тази възможност. Много ми се насъбра. От една страна, приемам да се установя тук и да работя. Не знам дали това ще е най-доброто решение, но мисля да остана в България при внучките си. Хората искат треньори, които са активни. Не е хубаво да стоиш без работа повече от година. Не искам да създавам напрежение и избягвам да ходя на мачовете на ЦСКА, защото веднага ще започнат спекулациите, че ще ставам треньор на тима. По телевизията не ги гледам, защото ми вдигат кръвното.“
„Естествено, че да си треньор е по-отговорно. Когато си футболисти, мислиш единствено за себе си и после как да помогнеш на отбора. Като треньор поемаш отговорност не само за отбора, но и за отделните личности. Трябва много добре да си запознат с психологията, за да извлечеш най-доброто от играчите. Много хора си мислят, че е много лесно да си треньор. Много неща трябва да се въведат в българския футбол, ако искаме да се конкурираме със западните треньори. За да имаш 10-12 треньори и още толкова кондиционни специалисти, трябва да имаш бюджет. Като нямаш средства не може да ги осигуриш. Не всичко опира до състезателите и треньора. Анализаторът например помага като цяло на отбора. В днешно време един състезател е една инвестиция, която трябва да я развиеш“, заяви бившият треньор на Кайсар и ЦСКА.
„Можеше да съм по-успешен. Ако имах възможност да работя в по-големи клубове в чужбина, визитката щеше да ми е по-голяма. Смятам, че визитката ми е успешна. И в Египет успяхме. Поехме изпадащ отбор и успяхме да го спасим“.
„Начело на ЦСКА най-голям проблем бяха евротурнирите. Аз започвам да градя от нулата и ръководството не ме търпи. Всеки път в ЦСКА създавах нов отбор, което е много трудно и е необходимо време. Успявахме, а понякога не успявахме. Като не успявахме, се случваха несполуките в евротурнирите“.
„Много теории има за изявеното желание от Гриша Ганчев и Юлиан Инджов да напуснат. Аз съм далеч от ЦСКА и съм направил всичко възможно да не се интересувам от кухнята на клуба, за да се фокусирам върху работата си в Кайсар. Не мога да знам какъв е поводът – дали фенските декларации преляха чашата или има и други предпоставки“.
„Преди народът се радваше на успешните хора и те бяха уважавани и подкрепяни. Сега се получава обратното. Това, което направи Мъри Стоилов за казахстанския футбол и националния отбор, няма да се повтори. Отидем навън, постигнем успехи, приберем се в България и се опитват да ни приземят и да ни унижават. Аз това няма да го допусна. Стамен Белчев нямаше да бъде отстранен, ако договорът му е като в западните отбори. Договорите тук нямат стойност. В чужбина има не само неустойки, ами ако те освободят, ти се плаща всичко до края на договора. Тогава ръководството много внимателно ще мисли преди да освободи треньор и преди да назначи нов. Когато има силен договор, един треньор има самочувствие да работи“, смята Младенов.
„Нас треньорите няма кой да ни защитава. Имаме треньорска комисия, която доказа, че е неспособна това да го прави. В момента българският треньор е ефективен в чужбина, там го оценяват повече и му се дава възможност да работи. В Кайсар ми даваха възможност сам да решавам и да управлявам. Там срещнах един човек, който ми гарантира, че няма да ми се бърка. Голям успех е спечелването на Купата с Кайсар“.
„На никой треньор не му е приятно да му продават най-добрите играчи. По времето на Александър Томов бяхме на лагер в Боровец и се започна разпродажба на състезатели. Чухме се с Емил Костадинов, който тогава беше директор, и им казах да спрат разпродажбата. Те ми отвърнаха, че е невъзможно. Тогава им поставих ултиматум. Казах им, че си тръгвам, ако продадат Александър Тунчев или Ней. След разговора слязох да поплувам в басейна и след пет дължини чувам шляп-шляп. Обръщам се и гледам Тунчев, който се обърна към мен с думите „Бат Стойчо, продадоха ме“. Аз се качих в стаята си и казах, че повече няма да съм треньор“.
„Животът ми показа и доказа, че един треньор не трябва никога да казва „не“. Трябва да изслуша всяко едно предложение и да го обмисли. В България много крайно приемаме някои неща. Мъри Стоилов стои две години без работа. Пожелавам му възможно най-скоро да получи предложение. Да кажем, че му се предлага примерно от ЦСКА и няма да отиде. Ще си държи семейството гладно? Ще си лишава семейството само защото той е левскар? Аз в Левски никога няма да отида, да си го кажем. Всеки един клуб обаче, който ми предложи, ще го изслушам“.
„Не, не мразя Левски. При мен имаше голямо уважение към Левски, защото най-големите ми приятели са левскари. Аз не мразя. Настроих се против Левски в един определен момент, който в годините се изми. Пожелавам на Наско успех. Дано не се случи с Левски, това което се случи с ЦСКА. Ролята на феновете е на трибуните и да подкрепят отбора до последната секунда и тогава да предявяват своите претенции. Те са длъжни до края на мача да подкрепят отбора си“.
„В Казахстан има много голям ред. Управлява се със здрава, желязна ръка. Няма случайности там“.
„Ясен Петров в Левски показа, че има поглед върху играта. Няма да му е лесно, ще му помагаме и дано успее, защото имиджът на българския футбол е паднал на много ниско ниво. Комуникирам с много мениджъри, агенти, които предлагат предложения към мен. Там, където аз искам да отида, те искат треньори, които не са българи. Трябва да поработим много сериозно. От това нещо страдаме всички ние“, сподели Стойчо Младенов.
„Ако не бях футболист, щях да съм хулиган. Работи ми се още като треньор. Трябва да гледаме от тези, които са номер едно в света. От тях трябва да видим как се управлява футбола. По наше време откъде дойде Христо Стоичков? От аматьорския футбол. Тук всеки един президент може да си царува 15 години. На Конгреса трябва да гласуват само отборите от „А“ и „Б“ група. Ако държавата не се ангажира да развива футбола, няма как да стане. В днешно време всичко опира до финансови стабилности. Как в Турция държавата помага на футбола, на всеки един клуб? Има достатъчно пари да се оправи здравеопазването и пенсиите, но спортът създава и дава младо, здраво поколение. Спортът възпитава – учи на дисциплина, ред и отговорност. Не искам да коментирам политика“, завърши Екзекутора на Ливърпул.
