Предаването на афганистанската столица Кабул от правителствените служители на талибаните най-вероятно е планирано в продължение на дълги месеци. За това говорят сигналите, идващи от Афганистан, а също и разузнавателните доклади, част от които бяха оповестени публично през последните седмици. Дори когато ЦРУ и Държавният департамент изразиха опасения, че Кабул ще падне много по-рано от предвидените през юли 90 дни, анализатори коментираха, че това ще се случи много по-скоро. Първо, талибаните завзеха големи райони от 34-те провинции на Афганистан през последните няколко години, затягайки обръча около правителствените сили до предградията на големите градове. Няколко пъти дори българските сили са известявали, че в района на Лашкар Гах в провинция Хелманд и Кандахар има периодични обстрели от страна на талибаните. На второ място, талибаните създадоха цяла мрежа от онлайн групи и профили в социалните мрежи, с които провеждаха кампания в продължение на година, призовавайки правителствените войници да се предадат, ако не искат семействата им да пострадат. Наред с превземането на провинциите, талибаните атакуваха целенасочено граничните пунктове между Афганистан и съседите му Пакистан и Иран. Последвалите новини станаха известни на широката общественост: движението завзе провинциалните столици, след това – втория по важност град Кандахар и накрая – столицата Кабул. Има сигурни данни, че през целия процес на офанзиви на талибаните официални лица са посредничили на бойците и благодарение на тайни споразумения са запазили позициите си.
Граничните пунктове са особено важна част от последните събития. Те дадоха на талибаните важен източник на приходи, след като замениха държавните служители и започнаха да определят нови транзитни такси и мита за всяка кола, стока или лице, преминаващи през границите. Само по себе си това беше тежък удар за афганистанското правителство, тъй като 50% от приходите на страната идват от мита. Друг важен източник на доходи беше и остава трафикът на наркотици, главно кокаин и хероин, преминаващи през Иран на запад. Според изчисленията на афганистанското правителство, площите за отглеждане на мак са се увеличили с повече от 37% през 2020 година. През 1996 година, когато талибаните превземат страната след дълга и кървава гражданска война, те намаляват отглеждането на мак, но скоро след това разбират колко загуби има от спирането на отглеждане и производство на опиум. Афганистан бързо се превръща в най-големия износител на наркотици в света, а една немалка част от селското население се издържа от тази търговия.
По време на своето съществуване, правителството в Кабул се ползваше с огромна чуждестранна помощ, изчислена на 80% от годишния БВП на страната. В първите си години, веднага след като страната беше завладяна от международна коалиция през 2001 г., страните-донори се мобилизираха за възстановяване на Афганистан. Десетките хиляди войници, които влязоха в страната, също изиграха своята роля в стимулирането на икономиката, като доведоха със себе си чуждестранни инвеститори, организации за помощ и социални грижи, както и изпълнители и доставчици на услуги. Последните бързо научиха правилата за дълбока корупция, които напълниха джобовете им със стотици милиони долари. Думата “бакшиш”, която се използва широко за афганистанците за означаване на корупционни схеми, навлезе в речника на международните експерти, когато описваха ситуацията с държавните институции в страната.
През ноември 2020 г. държавите донори се ангажираха да предоставят на правителството 12 милиарда долара между 2021 и 2024 г. Само американската администрация отпусна 3,5 милиарда долара за военна и гражданска помощ. В правителствения бюджет бяха включени 295 милиона долара помощ за малки и средни предприятия, което се очакваше да създаде 1,9 милиона работни места. Донорите и международните финансови институции знаеха, че голяма част от помощта им е в частни и политически джобове, а не в проектите, за които е предназначена, но въпреки това не спираха сериозната държавна корупция. От всички тези пари едва около 2% отиваше за инфраструктура.
Достатъчно е да се разгледа последният доклад на службата за наблюдение на рехабилитацията на Афганистан от името на САЩ, разпространен в края на юли, за да се разбере дълбочината и степента на корупцията и кражбите. В един случай САЩ плащат 547 милиона долара за закупуването на 20 ремонтирани транспортни самолета за афганистанската армия. Те пристигат в неизползваемо състояние; обновяването е извършено лошо и не отговаря на стандартите за безопасност. Няколко години по-късно 16 от тези самолети са продадени за 40 000 долара и превърнати в скрап. Според доклада 8 милиарда долара са били платени от 2008 г. на гражданските власти за строителство и придобиване на превозни средства, но само 1,2 милиарда долара от тях в крайна сметка са стигнали до местоназначението си. Няма информация относно останалите пари.
Докладът може също така частично да обясни провала на афганистанската армия в усилията ù да спре превземането от талибаните. В списъците на армията има 320 000 войници, но изчисленията са, че само 280 000 войници действително са били на служба. Останалите са “войници-призраци“, докладвани от командирите, за да взимат заплатите на тези измислени войници. Сега тези средства, които задвижваха икономиката на страната, също ще изчезнат. Специалните части са от малкото, които се представят добре в сраженията, докато голяма част от войниците не получават заплати с месеци, а в някои случаи при поискване на артилерийска подкрепа е трябвало да се плащат пари на командирите за разрешение. За това също има обяснение – в продължение на 8 години талибаните провеждаха масирани офанзиви, при които загинаха над 66 000 войници; афганистански правителствени командири бяха екзекутирани, пленявани или подкупвани, докато чуждите сили участват предимно с въздушни подкрепления, което е крайно недостатъчно, за да се изтласкат талибанските сили. През 2020 г., в кулминацията на натиска на талибаните, беше проведена терористична кампания в Кабул, при която загинаха стотици журналисти, медийни работници, активисти и служители по сигурността. В средата на 2021 г. армията и държаните институции буквално се държат по чудо.
В момента чуждестранните групи за хуманитарна помощ вече са напуснали или скоро ще напуснат страната. Чуждите сили бяха намалени още преди това и техният принос за афганистанската икономика постепенно се изпари. Очаква се дълбоката безработица да нарасне, когато талибаните забраняват на жените да работят извън домовете си. Въпреки че жените съставляват едва 16% от работната сила през последните години, това беше достатъчно, за да се променят обществените обичаи и правила, създавайки надежда, че с течение на времето тяхното участие в икономиката и обществения живот ще расте.
В блатото на корупцията правителството успя да разшири образователните и здравните мрежи, като дори разпредели значителни бюджети за тези цели. Успехът е частичен, като половината от мъжкото население остава неграмотно, а при жените този процент е много по-висок. Но на семействата не беше забранено да изпращат синовете и дъщерите си на училище, както беше по време на управлението на талибаните и както се очаква да се случи сега. До тази година, например, в университетите из страната над 60% от студентите са момичета. Здравните услуги също получиха сериозно финансиране на хартия. От време на време правителството откриваше една или друга болница и клиника, която скоро се оказваше просто сбор от недовършени конструкции без персонал и оборудване. Изчисленията показват, че 78% от плащанията за образование идват от личните джобове на гражданите, а не от държавния бюджет.
И на фона на ужасната статистика идва дилемата на Запада. С разпадането на афганистанското правителство и стабилизирането на талибанския режим въпросът с финансирането и управлението на гражданските системи е поставен по-остро. Талибаните наследяват бедна и окаяна страна, като много от регионите все още нямат редовно водоснабдяване или функционални здравни услуги. Но Афганистан разполага с подземни богатства. Геолози и изследователи, работещи за американската армия, проведоха проучване през 2010 г. и оцениха стойността на минералните ресурси на повече от трилион долара. В момента те се изчисляват на 3 трилиона долара, а интерес към добива им има Китай. Сред ресурсите има железни руди на стойност над половин милиард долара, мед, кобалт и литий. Търсенето на последния елемент, използван в автомобилни акумулатори, компютри, мобилни телефони и др., се е увеличило с повече от 20% през последните години, като съответно се повишават и цените. Доклад на Пентагона от преди няколко години обозначава Афганистан като „Саудитска Арабия от литий“.
Докато светът е загрижен от наводняването на западните пазари с опиум, кокаин и хероин, произведени в Афганистан, Китай, Русия и Пакистан вече започнаха да тъкат връзките си с лидерите на талибаните, с поглед към добива на тези ресурси. За Китай Афганистан е стратегически транзитен пункт за инициативата му „Един пояс, един път“. Но докато бушуваше война между талибаните и правителството на страната, Китай се въздържаше от разработване на минна и добивна индустрия. Днес Пекин става все по-агресивен относно Афганистан и официално флиртува с талибанските лидери. От своя страна, талибаните са учудващо мълчаливи относно геноцидните действия на Китай в Синдзян и мюсюлманското население там. Очаква се именно Китай да получи основния дял от минералните резерви на Афганистан.
Очакваното брутално отношение към цивилните в страната от страна на талибаните не притеснява особено Китай или Русия. Сигурността, която талибаните могат да предоставят на своите инвестиции, е факторът, който сега би могъл да привлече тези инвеститори. Относно Русия, интересен е въпросът от колко време Кремъл поддържа контакти с талибаните. През последните две години Москва покани няколко пъти делегации на организацията, а в дните след падането на Кабул в средата на август тази година, руският посланик в Афганистан неколкократно описваше талибаните като “добри момчета”, които пазели руските интереси. Ако съдим по докладите за руски плащания на талибански бойци да извършват атаки по американските сили, то участието на Русия в страната е задълбочено от поне няколко години.
Иран също има какво да спечели от сегашната ситуация в Афганистан. Техеран и Кабул са свързани с дълга история, като западната част на Афганистан е била и част от Персия. Двата народа споделят много общо и като традиции, език и култура, а Иран е една от основните дестинации за афганистанските бежанци. През последните години Техеран изгради няколко големи бойни сили, като бригадата “Фатемаюн”, съставена изцяло от афганистанци и сражаващи се в Сирия в подкрепа на режима на Башар Асад. Иран обаче виждаше американското присъствие в Афганистан като необходимост за опазване на реда по границите и не е случайно, че иранските сили не атакуваха американци в Афганистан, както правят редовно в Сирия и Ирак. Иранците имат досег до някои от структурите на талибаните в Западен Афганистан и сега виждат възможност за нова страница. Те не само проведоха десетина срещи с талибаните през последната година и половина – показателно е, че през последните дни Техеран е подновил доставките на петрол за Кабул, след като талибаните намалиха таксите за иранското гориво с над 70%.
Не само Китай, Русия, Иран и Пакистан наблюдават щедростта, лежаща под Афганистан. Външният министър на Европейския съюз побърза да изясни миналата седмица, че „талибаните спечелиха войната и ще трябва да поговорим с тях“. Да говорим за какво? Човешки права? Или за икономическо сътрудничество? Талибанските лидери са издирвани в най-малко 40 държави заради директното им участие в организиране на терористични атаки и военно офанзиви срещу цивилно население. Нещо повече, част от тези командири са и част от лидерството на Ал Кайда. Как се очаква да се признае правителство с подобни връзки, е въпрос за експертите по международно право.
Тази дилема стои и пред Джо Байдън. Няма гаранция, че талибаните ще искат да включат американски компании в бъдещето на страната, но през 1997 г. те преговаряха с американската петролна компания Unocal относно изграждането на тръбопровод за природен газ, който да минава от Туркменистан през Афганистан до Пакистан и Индия. По това време талибаните не представяха джихадизма като бариера за правене на бизнес със Запада като цяло или със САЩ в частност, точно както Unocal и президентът Джордж Буш не поставиха подобряването на правата на човека като условие за правене на бизнес с талибаните. Изглежда, че когато шокът от поглъщането на Афганистан от талибаните отшуми, ще започнат да се появяват новини за представители на западни компании в техните костюми и вратовръзки, които правят бизнес в хотели в Кабул. Нужно е да се припомни, че докато пакистанските талибани са обявени за терористична организация, афганистанските талибаните са включени само отчасти в американските забранителни списъци.
Ако се стигне до този момент, в който международната общност започне да работи с талибанския режим, за съпротивата, която назрява все по-видимо северно от афганистанската столица, ще дойдат тежки дни. Ахмад Масуд, син на легендарния афганистански командир Ахмад Шах Масуд, се завърна преди време в Афганистан и формира свое движение в долината Панджшир, което днес представлява гръбната на анти-талибанската съпротива. Лоялистите на вицепрезидента Амрула Салех, обявил се за временен президент, също се включиха и обединиха усилия с Масуд. Това е проблем за талибаните, особено на фона на настъпление на съпротивата към райони в непосредствена близост до Кабул. Съчетано с протестите из няколко града на страната и лошата икономическа обстановка, положението за талибанското лидерство не е цветущо, както опитва да го представи говорителят на организацията. Но ако регионалните сили, заедно с някои от западните правителства, се намесят и решат, че управлението на талибаните е достатъчно добро, за да изпълнява основни функции и да държи потокът от хора далеч от Първия свят, то можем да видим нещо нечувано доскоро, а именно легитимация на радикално движение, свързано с терористични организации.
Offnews.bg
