Група от 13 недоволни анализатори с едногодишен стаж в „Голдман Сакс груп“ разбунили духовете през седмицата с професионално изработена, базирана на опита им презентация за стила на работа в инвестиционната банка, пише „Ню Йорк таймс“. Заключението от представения „Анализ на работните условия“ (големина на извадката:13) е, че младшите банкери работят средно по 100 часа седмично и мнозинството от тях споделят, че са се чувствали жертви на тормоз на работното място.
Анализаторите оценяват задоволството си от работата с две от общо десет точки и споделят, че едва ли ще останат в „Голдмън Сакс“ през идните шест месеца, ако работните условия останат същите. Освен огромния брой отработени часове, анализаторите посочват като основни източници на стрес нереалистичните крайни срокове за изпълнение на задачите, игнорирането им по време на съвещанията и от преките ръководители. В отговор, „Голдмън“ е уверил, че се вслушва в тревогите на служителите и взема мерки да ги реши.
Анализаторите описват недоволството си в черни краски:
– „В някои случаи не съм спал, не съм вземал душ и не съм правил нищо друго освен да работя от сутрин до среднощ“;
– „Изпитвам физически болки в тялото през цялото време и ментално съм наистина в умопомрачение“;
– „Не съм постъпил на тази длъжност с очакване да работя от 9 ч. до 17 ч., но не съм и предполагал редовно да стоя от 9 ч. до 5 ч. сутринта на другия ден“.
Всъщност, последният коментар е ключът. И въпросът е: „Кога отработените часове във високоплатените индустриални сектори се превръщат в експлоатация?“
Дебатът има две страни:
Отборът на противниците твърди, че анализаторите с едва една година стаж в „Голдмън Сакс“ и в други подобни компании нямат право да се оплакват от дългите работни часове. Те са с високо образование и са избрали инвестиционните банкови услуги, отчасти защото получават по 150 хил. щ. долара и повече веднага след завършване на колежа с обещания след десетина години възнаграждението им да достигне седемцифрена сума. Анализаторът на една година незабавно става член на най-заможните 0.1% от населението заради възрастта и опита си. Дългите часове на труд не трябва да учудват: всеки уебсайт за наемане на работа, книга или филм на Холивуд за Уолстрийт изясняват тази част от работата. И в действителност, това е договор, който служителят сключва с работодателя в замяна на много пари.
Отборът на привържениците е доста по-благосклонен и твърди, че Уолстрийт не обръща достатъчно внимание на умственото здраве на младите кадри. И че никой не трябва да бъде принуждаван да работи толкова много. Нещо повече, дългите работни часове са неефективни, непродуктивни и са просто част от ръководените от егото си по-стари банкери, които са понасяли същите унижения в по-малко елитните си времена. Тормозът си е тормоз, независимо колко пари получава човек. А банките представят невярна информация за трудовото натоварване когато наемат нови служители с приказки, че ще подобрят баланса работа-свободно време, но в действителност не правят нищо.
Официалното изявлени на „Голдмън Сакс“: „Осъзнаваме, че хората ни са много заети, защото бизнесът е силен и обемите са на исторически високи равнища. След една година в условията на коронавирус, всички разбираемо са твърде претоварени и затова ние се вслушваме в тревогите им и предприемаме множество мерки, за да ги решим“.
