Тази година ще бъде по-зле от миналата при розопроизводителите, заяви пред Агри БГ селекционерът от Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък, гл. асистент д-р Станко Станев.
Цената за предстоящата реколта, която е обявена от големите производители, макар и неофициално, се движи около 1,60 лв./кг, разкри д-р Станев. По думите му колкото и да беше ограничено търсенето на пазара през 2020 г., почти целият цвят се е продал на цени около и малко над 2 лв. „Тази година ще им дойде малко в повече на производителите, особено на големите с по 200-300 дка и нагоре. Там рентабилността ще бъде още по-малка“, обърна внимание експертът и обясни:
„Занижената платежоспособност на розопроизводителя води до занижени грижи в розовата градина, което пък влошава качеството на розовите насаждения и намалява добива. Много от хората ще се откажат завинаги от розопроизводството“.
Д-р Станев припомни тенденцията от преди години, когато имаше голям наплив от неразбиращи нищо от земеделие хора, които създадоха розови градини, поблазнени от печалбата, но ги направиха с много малко знания и финансови средства. Очакванията на селекционера са голяма част от тези стопани да отпаднат сега. „Мисля, че ще останат предимно по-дребните, които не си смятат труда. При цена 1,50 – 1,60 лв./кг над 1 лев отива само за този, който бере“, коментира д-р Станев и допълни: Реалната цена на розов цвят в България по технологична карта е 2,04 лв. Това са преките разходи за килограм
Иначе актуалното в розовите градини са пръсканията за пролетно-летния сезон. Ситуацията с регистрацията на препаратите за тях не е много по-различна от тази при зимните, коментира експертът, а разковничето според него е, че вносителите нямат интерес да регистрират специални препарати за рози. „Процедурата е сложна, струва около 5000-6000 лв., а самата култура не е голяма като обем и много фирми се въздържат да инвестират в продажбата на такива препарати за рози“, каза още д-р Станчев.
„По аналогия се използват препарати, които са срещу брашнеста мана и ръжда при другите култури. И все пак, по-добре да се използват. Без употребата на препарати, биологични или конвенционални, рози не може да се отглеждат. Ръждата е сложна за борба болест, нещо като COVID-19 по розите. Тя отслабва постепенно розите, докато загинат. Слабите рози се нападат много лесно от неприятели, особено от това бръмбарче Агрилус”, категоричен е д-р Станев.
Общото му впечатление е, че розите масово не се гледат по технология. По думите му едва около 30% от градините са изрядни и с прекрасни насаждения. При повечето стопанства се наблюдава силно заплевеляване и растения, нападнати от неприятели и болести.
Сякаш вехнещите рози са отражение на липсата на връзка между науката и фермерите у нас. Сравнено с развитите стопанства на Запад и в Северна Америка, у нас са много редки случаите, в които всеки фермер си има научен съветник от местните институти. Гл. асистент д-р Станко Станев лично има няколко селектирани сорта към Института по розата в Казанлък, но сподели, че никой не плаща лиценз, когато използва тези сортове.
„Ние сме свикнали да копаем, когато тревата стане до кръста или да питаме за препарати, когато вече е късно. Институтите в нашата Селскостопанска академия загубиха името си, изпаднаха в едно много лошо положение, недофинансирането е ужасно, да не говорим за заплатите, които понякога не се и изплащат
За 4 години бях напуснал Института, имах 11 договора за научно обслужване и пътувах из цялата страна. Много стопанства вдигнах на крака и то при доста добро заплащане. Въпреки че поставях доста сериозни финансови условия, хората си плащаха и бяха много доволни“, разказа д-р Станев.
Изводът от този опит е, че в частност производителите имат интерес към професионална грижа и биха били готови да платят за това, но просто няма всеобхватна политика в тази посока. „Стопаните, независимо малки или големи, само могат да спечелят от една компетентна помощ“, каза за финал д-р Станев. /Agri.bg
