Принц Александър I Батенберг е избран за княз на България

Принц Александър I Батенберг е избран за княз на България


Александър I Български  е княз на Княжество България в периода от 26 юни 1879 до 26 август 1886 година. 

На днешния ден през 1879 г. депутатите в първото Велико Народно събрание на Княжество България избират принц Александър I Батенберг за княз на Третата българска държава.  Формално съществуването й започва на 3 март 1878 г., когато, се подписва предварителния Санстефански мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война.

Изборът на български княз тогава е бил направен измежду трима кандидати.
Първото Велико Народно събрание заседава в бившия турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 година. Фактически то е продължение на Учредителното събрание (10 февруари 1879 – 16 април 1879, с 229 народни представители) и започва работа на следващия ден след приемането на Търновската конституция и закриването на Учредителното събрание. 

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878  година. Съгласно член 4: „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия с Княжество България, до обявяването на Независимостта през 1908 година.

Първото Велико Народно събрание избира за първи монарх на Българското княжество принц Александър Батенберг под името княз Александър I Батенберг. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни княз Батенберг полага клетва в читалище „Надежда“, на която се заражда лозунгът на българската държавност „Вярност и постоянство“. 

На Първото Велико Народно събрание присъстват 231 народни представители. За негов председател е избран бившият екзарх Антим I, за подпредседател – Тодор Икономов, а за секретар – Георги Тишев. Поради натиска на Великите сили волята на депутатите бива ограничена. Все пак изборът е бил предопределен. Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица – Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Александър I Български (на немски: Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg) е княз на Княжество България в периода от 26 юни 1879 до 26 август 1886 година. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Кралство Ломбардия-Венеция (днешна Италия). 

Той получава военно образование. На 20-годишна възраст младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“. Тогава князът суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет. „Режимът на пълномощията“ продължава от юли 1881 до декември 1883 година.

По време на управлението на княз Александър I Батенберг се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Още по темата