„От началото на пандемията беше разрешено на четири центъра в страната и на два в София да се дарява плазма, което затруднява хората. Има много, които искат да дарят, да помогнат, но местата за даряване не са достатъчни“. Това каза пред БНР д-р Павлина Михайлова, председател на сдружение „Лечение на COVID-19 с рековалесцентна плазма”.
От сдружението са написали писма до здравния министър, до премиера, има и национална петиция с искане в кръвните центрове в областните болници, където има условия, да може да се извършва даряване на плазма.
„Отговорът от Министерството на здравеопазването беше, че това нарушава европейски директиви. Ние попитахме Европейската комисия кои са тези директиви. Отговорът беше очакван от нас – няма проблем това да стане… Ситуацията лесно може да се реши. Има екипи, много болници имат вече апарати за плазмофереза, имат желание да събират плазма“, допълни д-р Михайлова.
Тя посочи една от причините плазмата да не се популяризира като добро средство за лечение на COVID-19:
„Болниците не плащат нищо за сакче плазма на кръвния център. В Германия цената е 600 евро, в САЩ – 100 долара. Ако болниците започнат да плащат, може би плазма повече ще се намира. Това е продукт, от който може да спечели само пациентът“, обясни д-р Михайлова.
