През последното десетилетие американците управляваха личните си състояния като по учебник – с портфейл 60/40. В най-елементарния си вариант той изглеждаше по следния начин: 60% инвестиции в индекса S&P 500 и 40% – в щатски ДЦК.
Това беше безпроблемна победоносна комбинация, просто защото САЩ се гордеят с най-добрия фондов пазар в света, а облигациите, освен че предлагаха добър доход, осигуряваха и надеждна защита срещу борсови рискове.
Днес времената са необичайни и изискват промени. Примерно, замяната на известно количество дълг със злато, а някои акции на технологични компании – с китайски фирмени книжа. Това би предложило по-добра защита, защото и двата вида активи могат да се приемат като кредитни застраховки (CDS) срещу хаотичната политика на щатския президент Доналд Тръмп.
Такава е позицията на Шули Рен – коментатор на агенция „Блумбърг“, покриващ азиатските пазари. Госпожа Рен е лицензиран финансов анализатор, бивш инвестиционен банкер на „Лиймън брадърс“ и преди „Блумбърг“ е коментирала пазарите за авторитетния американски финансов седмичник Barron’s.
Пораженията от COVID-19, прибавени към студената война между Вашингтон и Пекин, буквално ни доближават към трета световна война. И точно както по време на военните епизоди от миналото, сме свидетели на нарушени вериги за снабдяване, затваряне на граници и ограничение на движението на работна ръка.
Войната обаче е инфлационно събитие.
Евтините части за коли, произвеждани в Ухан, вече не могат да стигат до САЩ, а френските вина със сигурност ще са по-скъпи заради усложнената логистика по доставките. От своя страна, Федералният резерв наводнява финансовата система с кеш и само за три месеца активите му набъбнаха с две трети – до почти 7 трлн. щ. долара. И, за да влоши нещата допълнително, щатската централна банка предприема изчаквателна позиция към инфлацията и е готова да се откаже от превантивни лихвени увеличения въпреки очакванията на потребителите.
Според госпожа Рен, облигациите вече не са ефективни застраховки на акциите в сегашния свят на свръх-ниски лихви и в очакване на нфлационен натиск. При тази конфигурация златото би свършило по-добра работа. След мощния подем на жълтия метал обаче се налага логичният въпрос дали не е късно за индивидите да се включат в играта.
Отговорът се крие в историческия опит. След колапса на „Лиймън брадърс“ през 2008-а, златото започна да поскъпва и продължи нагоре до септември 2011-а, с други думи – три години.
Междувременно, в условията на съществуващото противопоставяне би било умно хората да се застраховат срещу вероятни загуби. Особено като се има предвид, че сегашната студена война не е за сухопътни или морски територии, а за доминиращо положение над технологиите от следващо поколение.
САЩ имат абсолютно преимущество в момента, защото дизайнът на чиповете и на роботите е доста по-напреднал отколкото китайския. Това предимство обаче постепенно намалява. Докато Вашингтон хвърля трилиони долари под формата на стимули, за да преодолее рецесията, предизвикана от пандемията от коронавируса, Пекин контролира заразата доста по-добре и същевременно засилва технологичните си позиции.
В момента азиатският колос убива с един куршум два заека. Инвестираните 1.4 трлн. щ. долара в нови технологии е новият китайски пакет от стимули. И вместо да строят нови шосета за никъде, китайците инсталират станции, основани на технологиите от пето поколение (5G).
На фона на случващото се, е крайно време да се помисли за разнообразяване на инвестициите извън акции на щатски компании. Едрите технологични гиганти вече са прекалено доминиращи, като петте имена с най-голяма пазарна капитализация вече са с 20% дял в S&P 500 и от общия ръст на индекса от началото на годината. Това обяснява защо последните фирми от континентален Китай, които регистрираха книжата си в Ню Йорк, въпреки усилията на администрацията на Тръмп да премахне корпоративен Китай от борсите си, са по-успешни от американските конкуренти.
В случая не става въпрос инвеститорите да изтелят пари от едрите американски технологични групи и да ги вкарат в китайските гиганти, защото те имат същите проблеми – прекалено скъпи акции и невъзможни очаквания. Тазгодишните пасивни капиталови потоци задълбочиха концентрацията на риск в базовите индекси. И „Алибаба груп холдинг“ и „Тенсент холдингс“ имат една трета тегло в MSCI China Index и около 14% в индекса на развиващите се пазари MSCI Emerging Markets Index.
Инвеститорите по-скоро трябва да се насочат към по-дребните технологични фирми. Истината е, че след като бъде напипана обещаваща технология, дружествата за частни капитали няма да чакат тя да разцъфне. Подходящ пример в този аспект е индийската Reliance Industries, чиято пазарна капитализация надхвърли 100 млрд. щ. долара за период от едва три месеца. Подобен подем имаха и книжата на „Тенсент“.
„Голдмън Сакс“ също предупреждава за промяна на пазарните нагласи, но в случай на успешни изпитания и последващо производство на ваксина срещу COVID-19.
Това може да предизвика масови продажби на облигации и пренасочване от акции на технологични компании към книжа на циклични. Предстоящите избори в САЩ и откриването на учебната година с присъствие на учениците в класните стаи, което може да направи вируса по-агресивен, също ще са сред пазарните двигатели.
Антивирусна ваксина плюс промяна на щатската администрация ще е в полза на акциите на фирмите от развиващите се пазари „ако търговските рискове намалеят успоредно с данъчен ръст в Америка“, посочват стратезите на банката.
И макар че те смятат, че все още е рано за агресивен инвестиционен обрат, те предлагат на търговците на опции да проиграят вариантите.
„Голдмън Сакс“ е песимистично настроен и за зелените пари и поддържа прогнозата си за по-нататъшното им поевтиняване.
