Сайтове фантоми обещават по 3000 долара месечна заплата за гледане на онлайн реклами, а изплащат по едва 20 лв. на ден, пише „Монитор”. Практиката е позната като т. нар. pay per click или pay per view, където потребителят получава пари за изгледана интернет реклама или кликната препратка. Така обявите примамват с обещания за големи суми, срещу които потребителят трябва да положи минимални усилия, като да попълва анкети или да разпространява линкове в групи в социалните мрежи. Една от обявите в интернет гласи, че човек може да прибере по 500-600 долара на ден, ако се запише в чуждестранен сайт за гледане на реклами.
Проверката на „Монитор” показа обаче, че реално дневното възнаграждение трудно превишава 10 долара, а понякога е едва 2-4 долара. Всъщност сумата, която „наетият” взима на края на деня, се формира на база изгледани реклами – дори да сме изгледали 100 реклами, често пъти заплатата не надвишава 10-15 долара или иначе казано 20-30 лв. на ден, и то само ако прекараме голяма част от времето си пред компютъра. Използването на бот или хак, който да клика или гледа вместо нас, е невъзможно, тъй като сайтовете лесно засичат подобни опити за обратна измама. Друга оферта гласи, че може да приберем близо стотачка, ако попълваме онлайн анкети.
За целта трябва да се регистрираме и да дадем лични данни като имена, възраст, пол, образование и актуален телефонен номер. В „условията” на сайта е записано, че тези данни се изискват, за да може да се подберат такива анкети, които всъщност да интересуват потребителя. Освен това друг „плюс” е, че парите ще бъдат изпращани директно към банковата ни сметка, която също ще трябва да споделим.
За всяка попълнена анкета потребителят трупа точки и след като събере определен брой от тях, получава възнаграждение. При повечето обяви обаче трябват минимум 1000 точки, а само 10 точки ти носят около 5 стотинки печалба. С анкети можем да купуваме и ваучери за големи онлайн платформи като emag. Ваучерите са на стойност 10-20 лв., срещу които се „плаща” с 1000-2000 точки. Ако искаме да се абонираме за женско или детско списание, то трябва да платим с между 2000 и 5500 точки. Принципът тук е същият – първо се регистрираш, като изпращаш личните си данни, след това се попълват анкети, от които се трупат точки.
Всъщност този тип работа трудно може да се определи като надомна. При надомната работа има трудов договор, в който са уточнени местонахождението на работното място, трудовото възнаграждение, редът за възлагане и отчитане, начинът на снабдяване с материали на работодател, както и как се предава готовата продукция. „Надомната работа е възникване на трудово правоотношение и за нея може да се сключва трудов договор”, обясни за „Монитор” юристът от КНСБ Величка Микова.
По думите й с трудов договор може да се плащат и осигуровки, а непълнолетните също може да се трудят, стига да имат разрешение от Инспекцията по труда и от родителите си. Това, което различава надомната от дистанционната работа, е, че дори от вкъщи служителят работи със средства или материали на работодателя. Затова и ако в офертата се изисква предварително плащане на материали, то значи нещо не е наред. Освен това е редно в нея да е включено предложение за трудов договор.
В случай че имаме договор и не получим заплата или получим по-малко, е редно да се обърнем към Инспекцията по труда. Микова посъветва при липса на договор и на заплата след положен труд пак да потърсим инспекцията, която ще издаде предписание на работодателя да сключи трудов договор с работника и съответно ще го глоби за липсата на такъв.
„Ако работодателят прикрива наличието на трудово правоотношение, така лицето може да не получи нито заплащане, нито осигуряване, лишава се от всички права по Кодекса на труда”, завърши Микова. Ако онлайн работодателят поиска да платите предварително дадена сума, то има риск да не получите работа и офертата да е измамна, предупреждават експерти. Нерядко срещана практика е мними фирми да искат пари за такса включване, за регистрация или дори за материали, а след това спират да контактуват с потребителя.
Затова и едно от най-важните правила при разглеждане на обява е да се провери дали има налични данни за работодателя – имена, телефон и имейл адрес за връзка. Втората стъпка е да се провери името на фирмата, защото често се използват измислени и несъществуващи имена. Разбира се, не трябва да се хващаме и за обещанията за висока заплата./БЛИЦ
